Какви са уроците на Валери Жискар д’Естен за бъдещето на ЕС?

Дори в смъртта си бившият президент на Франция Валери Жискар д’Естен може да упражнява влияние върху Европейския съюз (ЕС). Той почина точно в момента, в който членовете на Европейския съвет – органът, който д’Естен с право може да твърди, че е измислил през 1974 г., спорят за бъдещето на Европа, пише онлайн изданието Politico.eu.

Смъртта му е неудобно, но своевременно напомняне да не се повтарят грешките, допуснати от периода 2002-2003 г., когато той председателства Конвента за бъдещето на Европа. Преди всичко това е предупреждение да не се дава председателството на Конвента на Ги Верхофщад, либерален член на Европейския парламент, който лобира за позицията и е кандидат на Парламента за поста.

По ирония на съдбата през декември 2001 г. Верхофщат, който тогава беше министър-председател на Белгия, изигра голяма роля в погрешното решение на Съвета да назначи Жискар д’Естен за президент на Конвента. Не че Верхофщат би характеризирал избора на Жискар д’Естен като опорочен. Нито ще съжалява за плодовете на работата на Конвента - проект на „конституционен договор“ на ЕС, чиято претенциозна амбиция се разпадна пред тежката реалност в рамките на четири дни в средата на 2005 г., когато беше отхвърлен от референдуми във Франция и Нидерландия.

Въпреки че впоследствие много от промените в правилата на ЕС за вземане на решения бяха въведени от Лисабонския договор, който влезе в сила през 2009 г., стремежът към конституция на ЕС отпадна, макар и някои да се надяват да го възкресят.

Верхофщад отдавна аргументира необходимостта от европейска конституция, прави сравнения със създаването на САЩ и призовава страните членки на ЕС към Съединени европейски щати. Тази седмица той отбеляза смъртта на Жискар д’Естен с послание в социалните медии: „Нека неговият ангажимент и енергията, която той толкова умело демонстрира на Конвента, ни води в нашата работа за бъдещето на Европа“.

Верхофщад не крие желанието си да играе водеща роля в Конвента, чието събиране е по инициатива на Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК), която има подкрепата на френското и германското правителство. Предполага се, че се насърчава обществения дебат за това как биха могли да се развият политиките и институциите на ЕС.

Някои от съвета на ЕС обаче са против Верхофщад да оглави Конвента.

Жискар д’Естен несъмнено е съществена фигура в историята на Европа след 1945 г. Като президент на Франция от 1974 до 1981 г. той се бори с два от най-големите проблеми на геополитиката от края на ХХ век: реакцията на Европа на петролния шок от 1973 г. и реакцията на НАТО на заплахата от ядрена атака от все по-войнствения Съветски съюз. И в двете начинания Хелмут Шмит, канцлерът на Западна Германия, му е близък съюзник.

Историята обаче вероятно ще бъде по-малко любезна за ролята на Жискар д’Естен в институционалната политика на ЕС в началото на XXI век в този смисъл, в който Верхофщад му отрежда роля.