Проблемите при пътуванията
Правителствата и ръководителите на туристическата индустрия залагат своите надежди на ваксините, произведени и доставени от компании като Pfizer, AstraZeneca и Moderna на Запад, и онези, създадени в Китай и Русия. Представителите на туристическия сектор се молят тези ваксини да успеят да спасят голяма част от пострадалите от заразата хотели и авиокомпании, които в момента функционират благодарение на държавната подкрепа.
Според изчисленията на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), основна авиационна лобистка група, само авиокомпаниите се очаква да загубят общо 157 млрд. долара през 2020 г. и 2021 г.
Ваксинирането на света е описано като „мисията на века“. Доставката на милиарди дози COVID ваксини ще изисква впрягането на глобалния въздушен товарен капацитет и инфраструктура с хладилни помещения, които в момента са далеч от готовност.
„Това ще бъде най-мащабното и сложно логистично учение досега“, изтъква Александър дьо Жуниак, главен изпълнителен директор на IATA. "Светът разчита на нас", добавя той.
Опитите през 2020 г. да се създадат зелени коридори между страни, слабо засегнати от COVID-19, се провалят. Повечето азиатско-тихоокеански страни задържаха границите си затворени и прилагаха строги карантинни мерки и тестове за допуснатите посетители.
Изменението на климата – бизнесът продължава да бъде притискан от времето
2020 г. не беше годината, в която някой очакваше амбициозна политика в областта на климата - особено от правителства, разсеяни от пандемията. Но в рамките на няколко месеца три от най-големите икономики в Азия - Китай, Япония и Южна Корея - обявиха цели за въглероден неутралитет.
„Човечеството вече не може да си позволи да игнорира многократните предупреждения на природата“, заяви китайският президент Си Дзинпин на 22 септември по време на Общото събрание на ООН.
Бизнесът в Япония и Южна Корея е освободен от регулации, свързани с климата, тъй като страните все още не са издали конкретни такива. Но „промени в компаниите биха могли да се усетят много скоро в Азия“, споделя Юито Ямада, партньор в McKinsey & Co. „Много финансови институции обсъждат (свързани с климата) програми“.
В Китай обаче бизнесът обикновено прави това, което държавната политика казва. "През следващите пет години Китай ще продължи да инвестира във всичко", от слънчева и вятърна енергия, през електрически превозни средства до въглища и газ, изтъква Алекс Уитуърт от Wood Mackenzie.
В Япония други реагираха с неспокойство, вместо с неистови инвестиции. Някои бизнеси в критичните сектори най-накрая бяха принудени да започнат да оценяват своя въглероден отпечатък. Сред най-трудните сектори за декарбонизация са производството на стомана и цимент. И все пак на правителствено ниво държавните институции едва сега започнаха да обсъждат как да отразят новия ангажимент в реалните планове.
За Южна Корея пътят изглежда още по-мъглив. Според Международната агенция за енергетика (МАЕ) делът на електроенергията от възобновяеми източници в страната е под 4% през 2018 г. "Забавеното развитие на възобновяемите източници обаче има както предимства, така и недостатъци", тъй като разходите сега са намалели, коментира Уитуърт.
Ще успее ли Китай да изведе глобалната икономика от кризата?
2021 г. обещава да предостави огромна възможност за Китай. След като до голяма степен Пекин успя да наложи контрол върху разпространението на вируса на своя територия, вътрешната икономика на Китай нараства и влиянието му отвъд граница се разширява, не на последно място, защото ваксините му са единственият непосредствен избор за голяма част от развиващия се свят.
Стартирайки годината с рязък икономически спад през първото тримесечие, Китай в крайна сметка успя да надмине очакванията за растеж през следващите две тримесечие. Пекин е настроен да води глобалното икономическо възстановяване, докато други големи икономики все още са заети с борбата срещу заразата.
Анализаторите прогнозират 7,5-процентен годишен ръст на китайската икономика през 2021 г. спрямо очаквания за тази 2,1-процентен растеж.
Икономистите обаче предупреждават, че растежът на китайската икономика се подхранва главно от държавната подкрепа и инфраструктурните проекти и по-малко от потребителските разходи.
Анализаторите очакват по-голям акцент върху създаването на работни места и повишаването на нивото на доходите в Китай, за да се стимулира вътрешното потребление, тъй като страната се отдалечава от модела, ориентиран към износа, който подхранва растежа през последните десетилетия.
Но през 2021 г. Китай се очаква да продължи да бъде вносител от последна инстанция за световната икономика. По-силният юан, чиято стойност нарасна с 4% от ноември, ще увеличи вноса, който се очаква да нарасне със 7,2% според изчисления на HSBC Global Research.
Китай също се очаква да увеличи своя дял по отношение на износа като една от малкото икономики с непокътната производствена база. HSBC очаква износът да нарасне със 7,9% спрямо прогнозата от 3,4% за 2020 г.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата