Как руската политика заплашва европейската сигурност

Активни мерки

Това може да доведе до ограничаване на по-широките отношения на Кремъл с Европа. Ако протестите поддържат инерция, тогава рискът е, че Кремъл, чувствайки се разстроен, ще възприеме все по-екстремни тактики и няма да ги ограничи до границите на собствената си страна.

Атаката на онези, които властта в Русия смята за предатели, вече доведе до отравянията в Солсбъри през 2018 г. и до очевидната екзекуция на грузинеца от чеченски произход Зелимхан Хангошвили в Берлин в края на 2019 г. Хангошвили се сражава на страната на чеченските сепаратисти срещу руските федерални сили по време на Втората война в Чечня, а руските власти го определят като терорист.

Първият случай доведе до сериозни политически последствия и предизвика глобална кампания, в която 153 руски шпиони и дипломати бяха изгонени от 29 държави. За сметка на това на втория случай беше даден мек отговор и се стигна само до изгонването на двама руски дипломати от Берлин.

Руската опозиция се възползва не само от мрежа от съюзници, говорители и мажоретки в Европа, но и от независимо отразяване от рускоезични медии като Meduza със седалище в Рига и американския оператор RFE/RL в Прага.

Като се има предвид, че изглежда третира настоящата си политическа борба като екзистенциална, за да я води с всички необходими средства, ако Кремъл смята, че няма много основания да се страхува от европейски отговор, тогава той може да разшири своята кампания от така наречените „активни мерки“ в чужбина.

Беларус

Кризата в Русия може да засегне и Беларус.

В момента Путин - който не е личен приятел на Александър Лукашенко - внимателно калибрира нивото на подкрепа, която предлага на беларуския лидер. Изглежда надеждата е да предотврати колапс на беларуския режим, като същевременно облекчи Лукашенко и го замени с нова, по-малко токсична фигура.

Паралелите между Минск и Москва обаче не се губят от протестиращите и от двете страни на границата. Не случайно някои от руските демонстранти скандираха „Да живее Беларус“ на последните протести.

Онези представители на политическия елит от Кремъл, които отдавна твърдят, че всеки намек за отстъпки на „улицата“ в Беларус може да насърчи руските демонстранти, сега вероятно ще бъдат още по-убедителни. Лукашенко, винаги хитър опортюнист, без съмнение ще добави своя глас към техния. Това също ще се превърне в предизвикателство за европейската дипломация и политиката на сигурност, защото е ясно, че това, което се случва в Русия, няма да си остане само там.