Потребителите няма да изберат местното производство от патриотизъм

Указът на Байдън обхваща федерални договори за 600 млрд. долара, докато жителите на САЩ са похарчили 12,5 млрд. за стоки и услуги през 2020 г., според Brookings Institution. Трудно е да се пренасочат много повече федерални разходи - повече от 95 процента вече отиват към американски фирми. Политиците винаги са били щастливи да осигурят работа в своите избирателни райони.

Лично аз не искам изборът ми да бъде стеснен. Наскоро си купих чифт обувки британско производство, защото тяхното качество (а и фабриката) ми допаднаха. Същото се отнася и за много храни и напитки. Но не е приятно да ми се казва, че трябва да ги купувам като патриотичен дълг, защото Обединеното кралство страда от последствията от напускането на единния пазар на ЕС и митническия съюз.

Аз съм типичен пример в исторически план. През годините британските правителства са придумвали хората да подкрепят местните предприятия, но купувачите не оказваха съдействие. През 1978 г. едно предложение за кампания „Купувайте британското“ беше изоставено, след като проучване на общественото мнение установи, че „в най-добрия случай местните потребители се колебаят относно британските продукти“.

Това е отчасти защото правителствата - и търговските асоциации, които представляват националните доставчици - се конкурират с мултинационални компании, които умело презентират качеството на глобалните продукти. „Изкушаващо е да се хвърлят пари за национални кампании, но те са незначителни в сравнение с бюджетите на големите брандове“, посочва Дейвид Клейтън, професор в университета на Йорк и съавтор на това проучване.

Проблемът е и по-дълбок. Много потребители в САЩ и Обединеното кралство в миналото избираха чужди стоки, като японската електроника и германските автомобили, с по-високо качество. Отне много време на британските марки да се отърват от лошата си репутация, а кампаниите „Купи родното” - да се избавят от горчивите спомени.

Няма нищо лошо в местния уклон. Популярността на ръчното производство и желанието да се проследи това, което купуваме, вместо просто да се приеме анонимна верига за доставки, показва апетит индустрията да бъде утвърдена.

Но инстинктът на потребителите да не имитират държавните навици за покупки е добре обоснован. Линията между купуването на американски и азиатски стоки е по-размита, отколкото изглежда - само 25 долара от чифт маратонки Nike, струващи 100, отиват за азиатската компания, която ги произвежда. Nike получава 21,50 долара, а американският търговец на дребно задържа 50, според клона на Федералния резерв в Сан Франсиско.

Изглежда, че това е и отношението на Байдън, носещ ролекс на лявата си китка, докато с дясната подписва укази. Следването на различно поведение като президент и гражданин е разумно.