Печалбите може да дойдат преди реалния растеж в постпандемичната икономика

Това би трябвало да е страхотна година за икономически растеж. Масовото разпространение на ваксини, съчетано с множество кръгове на фискални стимули и задържано индивидуално търсене, дават достатъчно основания за оптимизъм през 2021 г. Но ако търсите потенциален препъникамък за икономиката, помислете за превоза на контейнери по море, където цените се повишиха в отговор на нарастващото потребителско търсене от САЩ за вносни стоки, пише Конър Сен за Bloomberg.

Търсенето на стоки се увеличи по време на пандемията, тъй като потребителите харчат пари за физически артикули, а не за дейности като пътуване и хранене, което поставя пазара на контейнерни превози неспособен да се справи с него. И докато е обичайно отговорът на нарастващото търсене да е увеличаване на предлагането, динамиката е различна в тази консолидираната индустрия, където шепа играчи контролират колко предлагане да има.

Същото важи все повече и в сектора на строителство на жилища, където запасите остават на исторически ниски нива. Видяхме подобна динамика при авиокомпаниите преди пандемията: консолидираната индустрия беше наказвана от инвеститорите, когато тя ставаше твърде амбициозна относно увеличаването на капацитета.

Сега въпросът е в колко индустрии е налице този модел и как те ще отговорят на възможността за повишено търсене през 2021 г.?

Нямаше нищо престъпно в еволюцията на контейнерните превози до сегашното им олигополно състояние. Преди едно поколение индустрията установи, че би било по-ефективно, ако действа на принципа на стоките, където корабите и контейнерите са взаимозаменяеми, което позволява на глобалните превозвачи да извършват редовни услуги. Тогава, когато търсенето спадна след икономическата криза през 2008 г., намаляването на разходите и консолидацията бяха разбираем подход за поддържане или увеличаване на печалбите, вместо да се инвестира за добавяне на икономически капацитет.

По време на жизненият цикъл в развитието на една индустрия увеличаването на търсенето води до множество играчи, които се борят за пазарен дял, точно както виждаме в облачния софтуер днес. Отначало най-големият риск е конкурент да расте по-бързо от теб и да те изтласка от пазара. Но след това забавянето в растежа на индустрията води до намаляване на разходите и консолидация, а компаниите са по-фокусирани върху риска от икономически спад.

Домостроителите и авиокомпаниите са индустрии, които днес са по-консолидирани, отколкото преди едно поколение, след преживяването на финансовите кризи през последните 20 години. Спадът в жилищния сектор в края на 2000-те години доведе до фалит на много по-малки строители, докато по-големите публично търгувани спечелиха пазарен дял, като силните счетоводни баланси се превърнаха в конкурентно предимство. Авиокомпаниите претърпяха спад след терористичните атаки на 11 септември и финансовата криза през 2008 г., което доведе до банкрути, сливания и намаления брой превозвачи, които имаме днес.

И така, какво се случва, когато се въведат фискални стимули с цел стабилен растеж в икономика, която е трансформирана от кризи и години на бавен растеж? С течение на времето, ако има повече потенциал за печалби, дори консолидираните индустрии ще разширят капацитета си, за да отговорят на допълнителното търсене - технологични компании като Amazon, Google и Microsoft, които оперират в развиващите се индустрии, показаха това. Ако контейнерните превози, строителството на домове и авиокомпаниите вярват, че растежът е устойчив, те ще увеличат капацитета с течение на времето по свой начин, за да обслужват този растеж рентабилно.

Но това може да не се случи през 2021 г. Плановете за разширяване на капацитета, особено когато включват обемистия, физически свят на стоките и инфраструктурата, са скъпи и са необходими години за осъществяването им. Корпоративните мениджъри може да срещнат трудности да се отърсят от травмата от миналата пролет, когато преминаха в режим на оцеляване, да не са сигурни дали и кога търсенето ще се възстанови, и дали ще разполагат с финансовата писта, за да стигнат дотам, преди да се наложи да се притесняват от несъстоятелност.

Това, което може да предстои, са няколко тримесечия на неочаквани печалби за консолидираните, капацитетно ограничени индустрии, които изпитват ръст в търсенето. Може би това означава рекордни маржове на печалба за контейнерните превози сега, за строителите на жилища - в средата на годината, и за авиокомпаниите - когато потребителите решат, че е безопасно да пътуват и чакат с нетърпение да се качат на самолетите, за да отидат на почивка или да видят семейства и приятели.

Регулаторите трябва да гледат на това като на разходи за правене на бизнес при възстановяването на растежа, като същевременно използват възможните лостове, за да насърчат компаниите да увеличават инвестициите и заетостта в отговор на по-добрата среда за растеж, а не просто да прибират печалбите.

Ако получим това тази година - малко повече инфлация и малко по-малко реален икономически растеж от очакваното, когато печалбите отново изпреварят наемането трябва да го разглеждаме като преходна фаза, докато компаниите се приспособяват към среда с повишено икономическо търсене. Ключът е да се гарантира, че държавната политика продължава да поддържа среда на по-бърз растеж, вместо да разглежда евентуалните инфлационни процеси като нещо, което трябва да бъде ограничено.