Пауъл трябва да охлади пазарните очаквания, без да предизвика паника

Но това са доста неясни цели. Те също така се движат. В сряда Пауъл също подчерта, че 2 процента вече не са горна граница за инфлацията, а средна цел, което означава, че иска инфлацията да надвиши това ниво за известно време.

Така излиза, че зависимостта от данните е дискреционна, наравно с тази от времето. И тъй като инвеститорите винаги жадуват за сигурност за бъдещето - дори повече от ниските лихви - това насърчи спекулациите. Оттук космическите цени на активи като биткойна и бумът на финансови структури като компаниите за придобиване със специална цел (SPAC).

Привържениците на разхлабената монетарна политика може да отвърнат, че тази пазарна мания е цена, която си струва да се плати, за да се инжектира малко инфлация в икономиката - което, както подчерта Пауъл в сряда, помага на бедните. Ръководителите на Федералния резерв се опасяват също, че преждевременните усилия за спукване на пазарния балон ще повторят паниката от 2013 г., когато Бен Бернанке, тогавашният председател на Фед, намекна, че количественото облекчаване може да приключи.

Пауъл не спомена за затягане в сряда. Очевидно призракът от опита на Бернанке го преследва. Както последният призна преди три години с трогателна честност: „Паниката от 2013 г. остави белези върху всеки, който по това време работеше във Федералния резерв.“

Една горчива ирония относно настоящата политика на Фед е, че дори Пауъл да се надява да помогне на бедните американци, евтините пари всъщност увеличават неравенството, като повишават стойността на активите, държани от богатите. Друга ирония е, че усилията на Пауъл да избегне пазарна паника сега може да доведат до по-голяма по-късно. Пауъл е сред хората, които изглеждат в добра позиция да осъзнаят това.

През март 2013 г., когато Пауъл беше нов член на Борда на директорите на Фед, той предупреди Бернанке, че неподаването на знак от централната банка за край на разхлабената монетарна политика кара инвеститорите да правят рисковани залози.

След това, през юни същата година, той заяви, че макар рязката промяна в политиката да може да предизвика сътресение на пазара, също така би било пагубно „ако инвеститорите заключат, че сериозното обмисляне на редукция в количественото облекчаване се отлага за неопределено време“. Той каза тогава: „Намираме се в ситуация, в която сме на покрива и няма безопасен изход. Трябва да скочим."

Пауъл трябва да се вслуша в собствения си съвет. Не бих казала, че Фед трябва да „скочи“ веднага, затягайки политиката, или пък да заплаши, че ще го направи. Пазарната паника от 2013 г. показва опасността от резки и нетактични приказки.

Въпреки това Пауъл трябва да намери стълба за слизане от „покрива“. Той трябва да опровергае допускането на инвеститорите, че евтините пари ще се запазят за неопределено време или че политиката на Фед е еднопосочен залог. В противен случай опитите му да прогони призрака от 2013 г. в крайна сметка ще създадат ново чудовище под формата на още по-голяма пазарна истерия, много по-застрашителна от миналия път - особено ако инвеститорите са били успокоявани, че Фед никога няма да „скочи”.