Наистина ли улавянето на въглерода е толкова скъпо?

Улавянето на въглерода и съхранението му са технологии от ключово значение за устойчивото развитие на енергийните системи. Но въпреки тази важност тяхното развитие в момента е бавно - в света функционират едва 20 търговски проекта, пише в анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Планират се още поне 30 проекта и индустрията ще похарчи около 4,5 млрд. долара за тях.

Развитието на технологиите е бавно заради много фактори, но един от тях е високата цена на тези проекти. Те не могат да се конкурират с мощностите, използващи възобновяемите енергийни източници, а цените на квотите за въглеродни емисии все още не насърчават развитието на подобни технологии.

Улавянето на въглерода може да се съчетае с технологии за производство на биогорива и може да балансира емисиите, които по технически причини не могат да бъдат избегнати изцяло или цената за пълното им елиминиране би била прекалено висока.

Това означава, че за някои индустрии развитието на сектора е единствената възможност за оцеляване на фона на заявките за безимисионна икономика. Например за циментовата индустрия 2/3 от емисиите са в резултат от химическата реакция от нагряването на варовика, а не от изгарянето на изкопаеми горива. За тези предприятия замяната на използваното гориво няма да доведе до съществена промяна, така че технология за улавяне на емисиите е от жизненоважно значение.

Като цяло разходите за улавянето на въглерод варират съществено спрямо вида на емисиите и източника им. Например производството на етанол или обработката на природен газ, които са едни от най-слабозамърсяващите, коства около 15-25 долара за тон, докато за тежки индустрии, като например циментовата промишленост, разходите са в диапазона 40-120 долара за тон.

Към момента най-скъпо е улавянето на въглеродните емисии от въздуха (134-342 долара за тон), но и именно тази технология без съмнение ще се окаже от най-голямо значение за въглеродната неутралност на икономиките, смятат в МАЕ.

При енергетиката разходите също не са малко - между 40 и 80 долара за тон въглероден диоксид, показват още данните на експертите. Улавянето на емисиите за производството на водород (не става дума за т.нар. "зелен" водород от възобновяеми енергийни източници) се изчисляват на между 50 и 80 долара за тон.

Но след улавянето идват и следващите стъпки - транспортиране и съхранение. Тук разходите също варират - основно от обемите и дистанцията при транспортиране и от условията за съхранение. По отношение на съхранението обаче има вариант и това да носи печалба - ако например се използват петролни сондажи.

Според анализатори цената на всички тези проекти може да намалее значително, ако пазарът се разшири, появят се повече разработки и бъдат достигнати повече икономии. Това вече беше отчетено при технологията за улавяне на въглерод в енергийния сектор - разходите днес са с 35% по-ниски спрямо първото поколение на разработките.