Инфраструктурата в САЩ не трябва да се финансира с вдигане на данъците

Например, модернизирана електрическа мрежа ще помогне за транспортирането на енергия от едно място на друго, намалявайки прекъсванията и създавайки устойчивост срещу бедствия като неотдавнашното спиране на тока заради зимните бури в Тексас, като същевременно ще направи по-евтино електричеството като цяло. Мрежа от зарядни станции за електрически превозни средства ще ускори подмяната на автомобилите с вътрешно горене (друга цел на Байдън). Тези мрежи са толкова големи и се използват от толкова много различни играчи на пазара, че е трудно за частна компания да направи необходимите инвестиции. Следователно правителството трябва да играе голяма роля. В допълнение, правителството може да стимулира прехода на американската електрическа система към слънчева и вятърна енергия, като осигури подходящи средства за частни инвестиции в тези технологии. Така ще ускори кривата на знанието, която намалява още повече разходите за възобновяеми източници и позволява на администрацията на Байдън да наклони везните към енергийни източници, които не изострят климатичните промени.

Така че е време за големи инициативи по отношение на държавните инвестиции. Планът на Байдън ще бъде съвременният еквивалент на междущатската магистрална система, която изгражда по-плътни икономически връзки между отдалечените региони на Америка, в крайна сметка давайки значителен тласък на икономиката. То обаче не е било евтино. Междущатското строителство е вдигнало държавните инвестиции до 7% от БВП, в сравнение с по-малко от 4% днес.

Това ще изисква много държавни заеми. За съжаление сенаторът Джо Манчин от Западна Вирджиния, влиятелен центрист, когото мнозина смятат за решаващия глас, заяви, че евентуален законопроект за инфраструктурата трябва да се финансира от увеличение на данъците, а не чрез допълнителни дефицити.

Това е грешният подход. Както вече съм обяснявал, точно трансформационната зелена инфраструктура е нещото, което трябва да финансираме чрез заеми. Тя не само е еднократен разход, но и ще доведе до икономическа възвръщаемост във вид на по-евтина енергия, която стимулира частния сектор за много десетилетия напред.

Частните компании винаги са заемали, за да финансират големи инвестиции. Да се иска правителството да плати за прехода към зелена енергия изцяло от данъчните постъпления би било като настояване компаниите да плащат за големи капиталови проекти от текущите си приходи. С други думи, не е логично. Данъците са необходими за финансиране на текущи социални разходи, като детските надбавки на Байдън. Те не са начинът да се плаща за големи еднократни инвестиции.

В този смисъл няма проблем да се повишат данъците, за да се финансират ремонти на пътища - това са текущи, а не еднократни разходи. Това може да се случи под формата на увеличение на данъка върху бензина, чрез данък върху изминатите километри от превозните средства или данък върху въглерода, каквито предложения сега има.

Манчин трябва да спре да настоява за пълното данъчно финансиране на инфраструктурния план. А демократите трябва да настояват за мащабни действия. Ако те успеят да намерят 10 републикански сенатори, които да подкрепят амбициозна програма за зелени инвестиции, това ще е страхотно, но в противен случай (което е по-вероятното) просто трябва да прибягнат до съгласуване. Преходът към възобновяема енергия е твърде важен, за да бъде жертван заради строги икономики или междупартийни спорове.