Ще помогне ли горещата икономика на работниците в САЩ?

Все по-популярно е мнението, включително в администрацията на президента Джо Байдън, че САЩ трябва да позволят на трудoвия пазар да „прегрее“, за да увеличат както заетостта, така и заплатите. Звучи като добра идея, особено след няколко десетилетия, в които обикновените работници невинаги бяха добре. Но икономиката не издържа на строг контрол, пише Тайлър Кауин за Bloomberg.

Една теория за ползите от прегрелия пазар на труда произтича от работата на Робърт Лукас през 70-те години, която от своя страна се основава на идеите на Милтън Фридмън. В модела на Лукас, ако централната банка увеличи паричното предлагане и темпа на инфлацията, някои хора ще работят повече или ще разширят бизнеса си, защото смятат, че има реално и трайно нарастване на търсенето за тяхната продукция.

Това е логично в теоретичен план, но последващите емпирични проучвания показват, че ефектът обикновено е малък. През 1986 г. Лорънс Х. Самърс критикува тези и сродните им идеи, а икономическата професия с основание решава да ги отмине. Инфлацията наистина променя работните и производствените планове на хората, но не с много.

Втори аргумент остава по-силен: кейнсианската идея за илюзията на парите, очертана в Общата теория на Кейнс. Според Кейнс централната банка може да увеличи заетостта чрез инфлация. Ако номиналните заплати не са гъвкави и нивото на инфлация се покачи от 0% до 5%, реалните заплати внезапно ще спаднат с 5%. Бизнесът ще наеме повече работници.

Дори да сте отявлен кейнсиански икономист, може да забележите проблем с този механизъм: Той увеличава заетостта, но не и реалните заплати. Всъщност той увеличава заетостта чрез намаляване на реалните заплати, което е доста типичен икономически механизъм. Така че, ако идеята е „да се поддържа трудовият пазар горещ, за да се повиши заплащането на работниците“, този подход няма да помогне. Вместо това той ще увеличи изкушението за решаване на проблемите със заетостта, като се търсят начини да се намалят реалните заплати, а не да се повишат.

Другият начин да накараме пазарите на труда да „се нагорещят“ е от страната на предлагането. В настоящия контекст това може да означава по-бърза ваксинация. Това наистина ще създаде повече работни места, особено за контактните професии, и с течение на времето ще повиши заплащането на работниците, особено за онези, които са по-продуктивни в безопасна среда лице в лице.

Така че интелигентните решения от страната на предлагането могат да увеличат както заетостта, така и заплащането по устойчив начин. Но това е известно на икономистите от времето на Адам Смит. Новата макроикономика, по начина, по който се формулира, търси начин да постигне същия ефект от страна на търсенето.