Ще помогне ли горещата икономика на работниците в САЩ?

Друг набор от тактики за поддържане на горещ пазар на труда се позовава на идеята за увеличаване на възвръщаемостта от мащаба. Тоест, тласък на една част от икономиката може да стимулира други части, което ще доведе до нарастването на много сектори в унисон. Сега има цял клон на макроикономиката, базиран на увеличаването на възвръщаемостта от мащаба.

И все пак идеята заслужава по-внимателно проучване. Понастоящем е вероятно увеличаване на възвръщаемостта в резултат на ефекти от страна на предлагането, като ваксинацията. Но това отново е стара история, която не съживява идеята за поддържане на  трудовия пазар горещ чрез макроикономика от страна на търсенето.

Какво да кажем за увеличаване на възвръщаемостта от мащаба от страна на търсенето? Някои поддръжници на пандемичния фоскален пакет за 1,9 трилиона долара казват, че в момента мултипликаторът е относително нисък, за да оправдае голямата сума на изразходваните пари. Това ги поставя в трудно положение да твърдят, че допълнителните ефекти са силно положителни.

Ето един начин да разгледаме проблема: Дори при частично ваксинирано население, печалбите в един сектор не стимулират лесно затруднените сектори на икономиката. Само защото някой печели много пари, държейки например магазин за домашни любимци, не е означава непременно, че ще резервира скъп круиз до Карибите.

Резултатът е, че най-правдоподобният механизъм от страна на търсенето за „поддържане на гореща икономика“ е кейнсианската история за паричната илюзия - идеята, че хората са склонни да виждат богатството и заплащането си в номинално, а не в реално изражение. И този сценарий няма да е добър за повечето работници, които вече имат работа, тъй като в много случаи реалните им заплати ще спаднат. Разбира се, става въпрос за повечето работници, защото дори в лоши времена безработните са малцинство.

Независимо от това, очаквайте разговорът за „поддържане на икономиката гореща“ да продължи. Той звучи добре и изразява идеята, че икономиката компенсира годините на слабо възстановяване след финансовата криза от 2008 г. Това позволява на политиците и институциите да демонстрират решителност и да предадат усещането, че са смели борци в защита на работническата класа.

За съжаление, този вид говорене e еквивалентно на химера, обещавайки нещо невъзможно. Само желанието за по-добри резултати и опаковането им в примамлив език не е достатъчно, за да ги постигнем.