Политическите совалки в Турция смачкват дребния бизнес

„Всички ние се опитваме да разберем и оценим общите, неочаквани събития през последните няколко месеца и да разберем бъдещето. Как обаче могат да се вземат решения, когато ситуацията е неясна и параметрите на властта и отговорността са толкова мътни“, коментира той в телевизионна реч.

Кредитите за малкия бизнес представляват най-големия сегмент на лошите кредити на турските банки, коментира Линдзи Лидъл, старши директор във Fitch Ratings в Лондон. Съотношението на всички необслужвани заеми е 4,1%.

Турската хазна подкрепя много заеми за малки и средни предприятия, като намалява въздействието на нарастващите неизпълнения върху по-широката финансова система, допълва Лидъл. Въпреки това рисковете, които тези заеми носят, продължат да се увеличават поради неотдавнашния им „масивен растеж в трудна среда“, добавя тя.

Тези компании „са по-податливи на шокове по простата причина, че имат по-малко парични буфери [и] обикновено работят с ниски парични салда“, казва и Паоло Монако от групата за финансиране и развитие на малки и средни предприятия на Европейската банка за възстановяване и развитие, която съветва и отпуска заеми към турския бизнес. Предишните цикли на бум и разруха ги бяха направили "изключително устойчиви" в сравнение със западните малки и средни предприятия, допълва той.

Барът на Фуат Акьол в Бейоглу, централен квартал на Истанбул, в който се концентрират поне 350 бара и клуба, претърпява няколко кризи. Антиправителствените протести от 2013 г., бомбена атака на Ислямска държава, която уби четирима израелски туристи през 2016 г. и рецесия през 2019 г. – всичко това отблъсква все повече клиенти. Никога не съм виждал Бейоглу толкова безлюден, както сега, казва той.

Главната улица на Бейоглу, на която има художествени галерии, елегантни консулства и църкви, е превзета от служители, които проверяват температурата на минувачите и ограничават тълпите, за да ограничат разпространението на Covid-19.

Преди пандемията Акьол би спечелил достатъчно, за да покрие месечните си разходи от само няколко добри нощи. Сега барът му е затворен от март 2020 г., а той има да връща заем от 500 хил. турски лири (63 хил. долара), иначе ще фалира. Акьол почти е изчерпал приходите от продажбата на семеен имот и държавната субсидия. Той не е плащал наем от една година и е изправен пред изгонване от помещението, което наема от 1994 г. насам.

„Несигурността само се засили. Банките не биха ни дали заеми, тъй като сега нямаме приходи, но не се замислят дори и за преструктуриране на заемите“, казва той.

Генджавдъ предупреждава, че поддържането на ниски лихвени проценти „няма да бъде устойчиво“ поради нарастващата инфлация и „защото Турция вече не може да привлече чуждестранна ликвидност, след като доверието към централната банка и правителството се срина както сред международните инвеститори, така и сред местната бизнес общност.

Акьол не е в състояние да обяви фалит, тъй като не може да плати обезщетения и други задължения. Той не може да каже и дали барът му ще може да оцелее, особено ако няма признаци за скорошно отваряне и при несигурност дали няма да се наложи да затвори отново при нов ръст на случаите на заразени с коронавирус.

„Има два сценария: или ще бъдем унищожени, или ще получим помощ“, казва той, като допълва, че най-големият проблем е, че никой не знае в коя група ще попадне – на фалиралите или на подпомогнатите.