Политическите совалки в Турция смачкват дребния бизнес

След година, в която не е продал и едно питие, собственикът на бар в Истанбул Фуат Акьол се затруднява да изплаща заема си и да спаси 27-годишния си бизнес, затворил врати заради пандемията.

Малки фирми като неговата са основата на политическата подкрепа за президента Реджеп Тайип Ердоган, но и едни от най-уязвимите към ограниченията заради пандемията и последните промени в паричната политика на страната, пише FT.

Ердоган не крие, че не е привърженик на високите лихвени проценти и корените на неговата антипатия може се търсят отчасти в проблемите на силно задлъжнелите малки компании. След като предишният управител на централната банка на Турция Неджи Агбал увеличи лихвените проценти по заеми до 19 процента, Ердоган този месец го уволни, а след това и заместникът му.

За нов управител на централната банка турският президент назначи Шахап Кавджъоглу, който споделя нестандартното мнение на турския лидер, че високите лихвени проценти причиняват, а не премахват инфлацията. Той обаче посочи, че засега ще се придържа към политиката на Агбал.

Повишаването на лихвения процент засегна особено много 3,2 млн. малки и средни предприятия в страната. Те имат дълг на обща стойност 107 млрд. долара, което е една четвърт от всички непогасени заеми в Турция. Икономическото въздействие на пандемията от коронавируса тласна много от тях към несъстоятелност.

Правителството „вижда намаляването на лихвените проценти като най-доброто средство за увеличаване на ресурсите за малките и средни предприятия, за да запазят подкрепата си“, казва Йонер Гунджавдъ, икономист от Техническия университет в Истанбул.

Ердоган обещава и данъчни облекчения за някои от най-малките предприятия в страната, за да им помогне да преодолеят пандемията. Затворените бизнеси обаче които нямат доход за облагане, остават извън обхвата на пакета за помощ.

Въпросните малки предприятия, известни като еснафи, са големи работодатели – около 2 млн. от тях имат по около 20 работници. Над 120 хил. от тях са подали молба за несъстоятелност през последната година, според официалния регистър. Много повече са неофициално затворили врати, но не могат да си позволят да завършат съдебния процес по несъстоятелност.

„Едва ли има бизнес без дългове“, коментира Бендеви Паландьокен, председател на Конфедерацията на търговците и занаятчиите в Турция, чиито членове наемат един от всеки осем турци. „Търговците са гръбнакът на нашата икономика. . . Нещастието им удря цели семейства, така че когато еснафите са в беда, това пряко влияе върху по-широката икономика“, допълва той.

Дребните търговци са гръбнакът на подкрепата за управляващата партия "Справедливост и развитие" (ПСР). Те разчитат на кредити, за да поддържат бизнеса си, а сега или нямат достъп до кредит, или кредитите са твърде скъпи, посочва Гунджавдъ.

Не само дребните бизнеси са затруднени обаче. Тунджай Йозилхан от най-голямата бизнес група в Турция Tusiad наскоро заяви в рядка, макар и забулена критика, че „смесените сигнали“ при вземането на политически решения затрудняват решенията на индустриалците за инвестиции.