Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Ердоган смени Агбал начело на централната банка със защитник на ниските лихви

Турският президент уволни досегашния гуверньор Наджи Агбал след по-голямото от очакванията повишаване на лихвите в четвъртък

Ердоган смени Агбал начело на централната банка със защитник на ниските лихви

Снимка: Bloomberg LP

Два дни след по-голямото от очакванията повишаване на лихвите турският президент Реджеп Ердоган отстрани трети гуверньор на централната банка на страната за по-малко от две години и го замени със защитник на ниските лихви, предава Bloomberg.

Ердоган уволни гуверньора Наджи Агбал, който беше назначен през ноември, и назначи на негово място Шахап Кавджъоглу, става ясно от указ, публикуван след полунощ в събота в Държавен вестник. Внезапното освобождаване на Агбал се случва след повишаването на лихвата с 200 базисни пункта от централната банка в четвъртък, двойно повече от очакванията на анализатори, участвали в допитване на Bloomberg.

Агбал пое поста на топ банкер в Турция след седмици на спадове на лирата и оттогава повиши бенчмарковата едноседмична репо лихва с кумулативните 875 базисни пункта, като засили доверието в банката на инвеститорите. Ердоган, който подкрепя неконвенционална теория, че високите лихви пораждат инфлация, от години често критикува централната банка, когато смята, че тя определя твърде високи лихви.

Кавджъоглу е професор по банково дело в университета Мармара в Истанбул и колумнист в проправителствения вестник „Йени Шафак“. Изданието критикува най-новото увеличение на лихвите от централната банка на първата си страница в петък, твърдейки, че решението „остана глухо“ към 83-те милиона души в Турция, ще навреди на икономическия растеж и е от полза предимно за „базирани в Лондон собственици на горещи пари“.

Лихви

В колонка, публикувана на 9 февруари в „Йени Шафак“, Кавджъоглу отбелязва, че е тъжно колумнисти, банкери и бизнес организации в Турция да търсят икономическа стабилност във високите лихви в момент, когато други страни имат отрицателни лихвени проценти.

Още по темата
„Централната банка не трябва да настоява за високи лихви. Когато лихвите в света са близо до нула, растящите лихвени проценти тук няма да разрешат икономическите ни проблеми. Напротив, това ще ги задълбочи в идния период“, написа Кавджъоглу.

Той също така подкрепи неортодоксалната теория на Ердоган за връзката между лихвите и инфлацията, като заяви, че растящите лихвени проценти „индиректно откриват пътя за повишаване на инфлацията“. Повечето централни банкери и икономисти в света смятат, че е вярно обратното и биха подкрепили повишаване на лихвите за овладяване на прекомерната инфлация.

Стремеж към растеж

Кавджъоглу поема поста, след като темпът на инфлацията се ускори за пети пореден месец през февруари до близо 16%. Валутата понесе един от най-тежките удари от растящата доходност по американските държавни облигации, като отчете спад от над 7% от средата на февруари, засилвайки призивите към Агбал да подкрепи пазара с по-високи лихви.

Въпреки спада през последно време, лирата постигна ръст от около 18% при краткия мандат на Агбал, тъй като нараснаха очакванията, че той ще се върне към по-ортодоксална парична политика и ще устои на политическия натиск за понижаване на лихвите.

Стремежът на правителството към растеж през 2020 г. доведе до спад на турската валута спрямо долара с 20%, задържайки двуцифрената инфлация през цялата година. Но икономиката на страната постигна ръст от 1,8% въпреки последиците от коронавирусната пандемия и свързаните с нея блокади и нарасна с 5,9% през четвъртото тримесечие – по-бързо от всички други страни от Г20 с изключение на Китай.

Турция трябва да се откаже от строгата парична политика и да се съсредоточи върху подкрепата за инвестициите, износа и заетостта, които допринасят за растежа, коментира Кавджъоглу в неотдавнашна колонка. „Трябва да се откажем от повишаването на лихвите и да върнем разходите по кредитите, които директно влияят на инвестициите ина производствените разходи, на разумни нива“, отбеляза той в статията в „Йени Шафак“ от 9 март.

Политика на резервите

Кавджъоглу, който е и бивш депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), защити политиките на резервите, водени от 2018 до 2020 г., когато Турция започна да харчи резервите си от чуждестранна валута в опит да подкрепи лирата във времена на волатилност. Тя също така зае десетки милиарди долара чрез суапови споразумения с кредитори.

Общите брутни резерви на Турция, включително златото и резервите в централната банка на търговските банки, намаляха с 20% миналата година до назначаването на Агбал до 85,2 млрд. долара, а резервите в чуждестранна валута се свиха с над 50% до 19,6 млрд. долара.

Използването на хазната с чуждестранна валута на централната банка по онова време помогна за овладяване на инфлацията, лихвите и валутния курс, казва Кавджъоглу. Икономисти от Goldman Sachs считат, че намесите са надхвърлили 100 млрд. турски лири само миналата година.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
3
 
2
Solar Power до: Dr. Vatnikov
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Така е. Не разбира елементарни неща :) Например като си купуваш петрол хората искат гущери не искат лири макар,че и двете страни си ги печатат както искат. Това е разликата.
0
 
4
 
1
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Здравей на поевтиняващата лира :))

Тоя ердогрух ще си тръгне с камъни, ми се струва.

Още от Европа
Кадър на деня за 17 април