Промишлеността е важна за икономическите суперсили

Дали този решоринг е от значение за националните икономики зависи много от индустрията. Интересно проучване на MGI разглежда 30 основни промишлени сектора в САЩ. То установява, че 16 от тях се отличават със своята икономическа и стратегическа стойност, измерена чрез приноса им към националните производителност и икономически растеж, създаването на работни места и доходи, иновациите и националната устойчивост. Облеклото не е в списъка. Но полупроводници, медицински устройства, комуникационно оборудване, електроника, автомобили, авточасти и прецизни инструменти са вътре.

Разбира се, някои от тези индустрии касаят междудържавни разделения, често по-скоро по политически, отколкото по икономически причини - вижте войните за чипове между САЩ и Китай. Макар САЩ все още да имат предимство в проектирането на чипове, вътрешният им производствен капацитет е спаднал драстично през последните три десетилетия. Това е една от причините за затварянията в автомобилната индустрия на САЩ, които започнаха през февруари, въпреки че постпандемичното производство бе започнало да се увеличава. Същия този месец президентът Джо Байдън призова за национален преглед на уязвимостите във веригите за доставки.

Администрацията му вече ясно заяви, че би искала да види повече вътрешно производство на полупроводници, медицински консумативи и други стратегически важни елементи. Но, казва председателят на MGI Джеймс Маника, „размерът на търсенето по отношение на вътрешното производство има значение, особено в отрасли, където има икономии от мащаба и специализация“, като полупроводниците, които се произвеждат много по-евтино в Азия. САЩ биха могли да създадат повече търсене на произведени в страната чипове, но само ако правителството подкрепи инвестициите чрез гарантирани федерални поръчки за доставки, както направи за полупроводниците през 50-те и 60-те години.

Предвид уклонът към инициативата „Купувай американското“ при Байдън, както и използването на федералния баланс за подпомагане на синдикализирания труд при държавните договори и здравната инфраструктура, това не е немислимо. В действителност някои хора от отбранителната общност (която се нуждае от висококачествени чипове за военно оборудване), както и сред прогресивната левица (която иска САЩ да водят в авангардните чисти технологии, които също могат да създадат полупроводниково търсене), биха искали САЩ и Китай да се отделят по отношение на веригите за доставка на чипове.

В каква позиция ще остане Европа? Която стои много неудобно между две икономически суперсили. На национално ниво на конкурентоспособност няма голямо значение какво правят доставчиците на модни дрехи и търговците на луксозни стоки относно Синдзян, въпреки че моралният въпрос може да имат значение за марката.

Но е важно какво правят правителствата, за да подкрепят вътрешното търсене или да контролират веригите на доставки. Подозирам, че тези решения ще започнат да се въртят по-малко около прости изчисления на разходите и ефективността и повече около широко обсъждане на националната конкурентоспособност.