Европа: Залезът на една икономическа сила

Провал в битката срещу вируса

В краткосрочен план решаващият фактор е политическото управление на здравната криза, което представлява най-голямото предизвикателство за икономиките след Втората световна война. Прилага се следната формула: Най-добрата програма за икономически стимули е ефективната и бърза имунизация на населението. Или още по-просто: „Политиката на ваксинацията е икономическа политика“, както заяви наскоро ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева.

А това вече насочва към най-належащия икономически проблем, с който се сблъскват европейците в момента. Кампанията за ваксинация започна вяло и тече бавно. Докато почти 40% от американците са получили първата си инжекция, в ЕС този дял е само 14%. В България с две дози са имунизирани малко над 114,5 хиляди жители, което ни поставя на едно от последните места в Европа. Според Bloomberg България може да се похвали с ваксинацията на 1,6 на сто от населението си.

Това съответства на имиджа на европейците като отворена търговска сила, която действа като гарант за един основан на правилата световен ред. Но това също така показва, че Европа досега не е успяла да се справи с глобалната реалност на нарастващия икономически национализъм, на който новият президент на САЩ Джо Байдън остава лоялен.

Ето защо третата вълна на пандемията ще засегне ЕС особено силно. Континентът се колебае от едно блокиране до следващото, а икономиката се срива.

Малки, некоординирани и неефективни пакети стимули

Като цяло Г-20 мобилизира невъобразимата сума от 16 трилиона долара за борба с кризата. Само на Германия се падат 1,5 трилиона долара от това. Много икономисти обаче не смятат европейските спасителни програми за достатъчни. Особено в сравнение със САЩ спасителните програми в Европа изглеждат почти джуджета.

Според изчисление на икономиста на Unicredit Ерик Нилсен американските мерки за стабилизация тази година възлизат на 2,8 трилиона долара. „За разлика от тях еврозоната планира само 420 милиарда евро за финансови инжекции тази година на национално и европейско ниво“, казва Нилсен.

Дори да добавите така наречените „автоматични стабилизатори“, като например системите за социално осигуряване, които смекчават последиците от кризата, в Европа се събират общо само 720 млрд. евро под формата на мерки за стабилизиране.

Това би запълнило само 70 процента от производствената пропаст в европейската икономика, изчислява Нилсен. В САЩ, от друга страна, кризисните фондове превишават разликата в производството два пъти и половина.

Ако Европа не действа скоро, континентът ще бъде изправен пред поредното „изгубено десетилетие“ със слаб растеж и по-висока безработица, в което ще продължи да губи надпреварата спрямо други региони на земята, предупреждава икономистът Нилсен. „Ето защо Европа трябва да преодолее разликата в производството чрез допълнителни финансови пакети. Понастоящем това е възможно само чрез националните бюджети“, казва той.

Цифров суверенитет? Просто една голяма илюзия

Дори само един бърз поглед към финансовите пазари показва какво е състоянието на „цифровия суверенитет“, който се рекламира шумно в Брюксел: Петте най-ценни компании в САЩ са на стойност почти 8 трилиона долара - и петте са технологични корпорации. За сравнение: Всички 30 компании от състава на германския борсов индекс Dax достигат до еквивалента на 1,8 трилиона долара.

В Европа топ 5 - само представители на старата икономика - струват едва 1,4 трилиона долара. „САЩ са лидерът в цифровата икономика. А това без съмнение е ключът към бъдещия растеж “, казва шефът на Ifo Клеменс Фюст.

Европейците изостават и по отношение на бъдещите технологии като изкуствен интелект, високопроизводителни чипове и квантови компютри. Европейската комисия току-що стартира технологична надпревара за наваксване, тя иска да започне „цифрово десетилетие“ и да превърне Европа в едно от водещите технологични места в света до 2030 г.

Това обещание обаче може да бъде спазено само ако държавите членки насърчават инвестициите и погледнат отвъд етаблираните индустрии. В момента не изглежда това да се случи скоро.