Идва ли краят на бъдещите насоки на Фед?

Но FAIT върви в обратна посока. Вместо да инжектира по-голяма сигурност, новият подход внася значителна степен на несигурност в бъдещото поведение на централните банки. Идеята е подобна на двойното мислене. Ако успее, инфлацията ще бъде статична, на ниво от 2%. Но само защото е динамична и надхвърля 2 процента за определен период. Това е противоречие. И вероятно е твърде фино, за да може пазарът на труда да го разбере. Това има значение, защото, ако работниците и другите икономически агенти не коригират своите очаквания и се държат така, сякаш инфлацията ще бъде над 2% за известно време, тогава става по-малко вероятно Фед да успее с FAIT.

Ролята на очакванията донякъде обяснява защо двусмислието на Фед е градивно. Това, което се случва с инфлацията, не зависи само от външни сили - то е повлияно от предположенията за толерантността на Фед и към ценовия натиск. Ако Фед беше категоричен, че ще толерира „продължителен период“ от, да речем, 2,5 процента инфлация, тогава рискът е това да се вкорени в очаквания инфлацията да бъде средно толкова за по-дълъг период от време, отколкото може да се хареса на централната банка.

Колкото FAIT произвежда несигурност, толкова е и продукт на несигурност.

От известно време централните банкери признаха, че всъщност не могат да измерват точно икономиката. През 2018 г. в Джаксън Хоул, Уайоминг (където се провежда годишната среща на централни банкери от цял свят – бел. прев.) Джером Пауъл говори за това как звездите - синоним на оценките на регулаторите за естествения темп на инфлация, безработицата и лихвите - се променят навсякъде. Той е прав. Не можем да измерим всичко, което искаме. Никъде това не е токова валидно, колкото на пазара на труда, където последните периоди на ниска безработица не успяха да създадат ценовия натиск, който икономистите обикновено очакват, поради което Фед не успява да постигне целта си за 2% инфлация.

И така, неспособни да преценим компромиса между работните места и ценовия натиск, няма как да сме прекалено механични в начина, по който определяме монетарната политика. След глобалната финансова криза и по време на пандемията тази истина става все по-ясна. В един вероятностен свят разчитането на вероятностни разсъждения в крайна сметка се връща.

Разбира се, Фед не се лишава изцяло от яснота. Прогнозите им са ясни по отношение на очакванията им да задържат лихвите до края на 2023 г. Фед e напълно открит и относно FAIT. Но обяснението на рамката отново и отново, както правят Джером Пауъл и други, не намалява вливането на несигурност. Всъщност обяснението просто предоставя бъдещи насоки за загърбването и дори изоставянето на самите бъдещи насоки.

В толкова странни времена като сегашните нека просто бъдем благодарни, че американската централна банка е достатъчно умна, за да се справя с неясноти. Това може да означава сбогом на бъдещите насоки и прегръщане на необичайното, но светът постоянно се променя и всичко по-малко гъвкаво от FAIT може да се превърне в неправдоподобен ангажимент.