Идва ли краят на бъдещите насоки на Фед?

Паричната политика на САЩ е приспособима - от години. Но докато разхлабените условия стават по-лесни за предвиждане, самата политика става все по-трудна за прогнозиране. Това остави трейдърите на ръба, като пазарът на държавни ценни книжа (ДЦК) се колебае, докато те се опитват да предугадят кога Федералният резерв ще затегне политиката.

Една от причините за тази несигурност е новият подход на Фед към монетарната политика, пише за Financial Times Едуърд Прайс, преподавател по политическа икономика в Нюйоркския университет и бивш икономически функционер в британското правителство.

Крайъгълният камък на подхода, представен миналото лято, е Гъвкавото таргетиране на средната инфлация (FAIT). То представлява следното: фед ще преследва скромни, но неограничени периоди на инфлация над целта му от 2% (която не успя да постигне в продължение на няколко години). Това цели да доведе средната стойност за всеки два периода (и да закрепи очакванията) до ниво от 2%. Ако през първия период инфлацията е под 2%, а през втория - над, то тя всъщност е средно 2%. Абракадабра.

Очевидно е защо Федералният резерв би следвал подход, който му дава повече пространство за таргетиране на по-висока инфлация. След като спаси капиталовите пазари от пандемичен срив през 2020 г., Фед сега се опитва да подкрепи трудовия пазар в САЩ, за да изпълни ангажимента си за максимална заетост. Всичко това е за добро. Пандемията подтикна говоренето за К-образно американско възстановяване, което изостря икономическото неравенство. 

Всъщност обаче не е ясно колко време Фед ще поддържа икономиката гореща. Отговорът на централната банка е нещо от сорта на „продължителен период“. С други думи: нито ние знаем, нито вие.

Тук сме в непознати води. Докато няколко централни банки таргетират инфлация от 2%, Фед е първата голяма, която изрично заяви, че иска да види период на инфлация над целта, преди да затегне паричната политика. Това е може би преувеличено, но изглежда FAIT сложи край на политиката на бъдещи насоки, каквато я познаваме, и бележи края на ерата на все по-голяма отвореност на монетарните институции.

През последните десетилетия централните банкери ставаха все по-малко двусмислени относно това накъде се насочва паричната политика. Идеята на този по-отворен стил на комуникация е, че сигнализирането за това, което искат да направят предварително, засилва ефективността на това, което всъщност правят. Идеята се разгърна до такава степен, че терминът „бъдещи насоки“ стана обичаен сред централните банкери.