Федералният резерв трябва да използва бъдещите насоки сега

Глобалната икономика се забавя, американските бизнес инвестиции са в застой, а кривата на доходността, която отразява пазарните очаквания за бъдещите лихвени проценти, се обърна - странност, предшестваща предишните рецесии. Как трябва да реагира паричната политика, задава въпроса на страниците на Financial Times Нийл Кашкари, президент на клона на Федералния резерв в Минеаполис?

Комисията по отворените пазари на Фед, чийто участник съм, ще разгледа този въпрос на срещата ни през септември. Ако изключим някакво изненадващо преобръщане в икономиката, бих настоял, че трябва не само да намалим основната лихва, но и да използваме бъдещите насоки, за да осигурим още по-голям тласък на икономиката, отколкото може да донесе единствено намалението на лихвата.

Традиционният инструмент на паричната политика на Фед е лихвата по федералните фондове, еднодневният процент, при който банките си разменят депозити. От друга страна потребителите и бизнесът се интересуват от дългосрочните ставки, защото когато семейство купува къща или фирма строи фабрика, те вземат дългосрочен заем.

За повечето от нас от значение са по-дългосрочните лихви. Но тъй като дългосрочните заеми са като поредица от краткосрочни, измененията в краткосрочните лихви (особено тези, които се разглеждат като трайни), са склонни да влияят на дългосрочните. Така, коригирайки еднодневният лихвен процент, Фед може да повлияе на дългосрочните ставки, а оттам и на инвестициите в реалната икономика.

След като по време на финансовата криза Фед понижи лихвата по федералните фондове до почти нула, много хора се запитаха дали централната банка не остана без амуниции. По това време основната лихва не можеше да се понижава повече.

Точно тогава Фед се обърна към два нови инструмента, количествено облекчаване и бъдещи насоки, за да предостави повече стимули. Купувайки дългосрочни ДЦК и ипотечни облигации, Фед намали дългосрочните лихви, което осигури повече стимули.

Бъдещите насоки също могат да осигурят стимули, като сигнализират, че еднодневните лихви в бъдеще ще са ниски. Например, лихвата по федералните фондове реално достигна нула в края на 2008 г., но тази по 10-годишните държавни облигации беше 3,5% за голяма част от 2009 г., отчасти защото инвеститорите предполагаха, че лихвите ще се повишават.

Ако Федералният резерв беше поел твърд ангажимент да задържи еднодневните ставки на нула през следващите десет години, лихвата по 10-годишните ДЦК вероятно също щеше да е близка до нула. Така Фед може да повлияе и на дългосрочните ставки, като дава насоки за бъдещото движение на краткосрочните лихви. Колкото по-твърд е ангажиментът на Фед, толкова повече влияние той може да има.