Федералният резерв трябва да използва бъдещите насоки сега

Бъдещите насоки бяха нов и непроверен инструмент по време на финансовата криза, така че Фед ги въведе консервативно. Критиците на тези инструменти се страхуваха от висока инфлация и обезценена валута, но тези рискове не се материализираха.

Въпросът сега е: „Кога трябва да ги използваме?“. Конвенционалната мъдрост казва само след като лихвата по федералните фондове бъде намалена до нула. След като традиционните инструменти се изчерпат, обърнете се към новите. Но това мнение е погрешно. Бъдещите насоки следва да се използват сега, преди основната лихва да се върне към нулата.

Ако централната банка намали лихвените проценти до нула в отговор на икономически спад и след това обяви, че планира да ги поддържа ниски, това всъщност може да се възприеме като признак на слабост, а не на сила. Пазарните участници разбират, че икономиката поддържа лихвите ниски, а не централната банка. Това е като да вкараш кола в канавка и след това да декларираш, че оставаш там по свой избор. Реалността е, че не можеш да излезеш. По-добре е да избегнеш въобще попадането в канавката.

Ако световната икономика продължи да отслабва и търговската война между САЩ и Китай се изостри, Фед може да се наложи да понижи лихвите агресивно. Би било по-добре сега да се приложат бъдещите насоки в опит да се избегне достигането на лихвите до нулата.

Как биха изглеждали едни бъдещи насоки? Като минимум трябва да се ангажираме да не вдигаме лихвите отново, докато основната инфлация не се върне устойчиво към целта ни от 2% годишен темп.

Откакто намали лихвите до почти нула през 2008 г., Фед постоянно надценява скоростта на връщане на инфлацията към тази цел и многократно сигнализира, че лихвите ще се покачат бързо. Например, средната прогноза на централната банка през декември 2014 г. показваше, че лихвите ще нараснат до 3,625% до 2017 г., много по-високо от пазарните очаквания и от това, което се случи в действителност.

Въпреки че Фед тогава не го осъзна, чрез изпращането на сигнал за увеличение на лихвите бъдещите насоки бяха рестриктивни, а не стимулиращи. Обявяването на ангажимент да не повишаваме лихвите, докато инфлацията не се върне към целта, ще ни попречи да повторим същата грешка. Нещо повече, ако премахнем риска от преждевременно увеличаване на ставките, ниските дългосрочни лихви трябва да осигурят подкрепа на икономиката.

Ако настъпи рецесия, лихвите може отново да се върнат на нулата, но трябва да предприемем действия сега, за да избегнем такъв сценарий.