Индустриалната политика неслучайно излезе от мода преди 30 години

Дори консервативната администрация във Великобритания се отклонява от икономиката на свободния пазар, отстоявана от бившия премиер Маргарет Тачър, и се стреми да защити стратегически индустрии. Британското правителство умува дали да блокира продажбата на Arm, местен производител на чипове, на американската компания Nvidia. Правителството на Обединеното кралство също така закупи контролен пакет в страдащия сателитен бизнес OneWeb.

Covid-19 засили модата за индустриална политика. Вътрешното производство на ваксини все повече се разглежда като жизненоважен национален интерес. Дори когато осъждат „ваксинационния национализъм“ другаде, много правителства предприемат мерки за ограничаване на износа и укрепване на местните доставчици. Уроците за националната устойчивост, извлечени от пандемията, вече могат да бъдат приложени и в други области, от енергията до доставките на храни.

В САЩ аргументите за националната сигурност относно индустриалната политика са в унисон с по-широката реакция срещу глобализацията и свободната търговия. Реториката на Джо Байдън е откровено протекционистична. Президентът провъзгласи пред Конгреса: „Всички инвестиции в Американския план за заетостта ще се ръководят от един принцип: купувайте местното“.

В статия от миналата година Джейк Съливан, съветникът на Байдън по националната сигурност, призова върхушката да „премине отвъд преобладаващата неолиберална икономическа философия на последните 40 години“ и да приеме, че „индустриалната политика е дълбоко американска“. САЩ, твърди той, ще продължат да губят позиции за сметка на Китай в областта на ключови технологии като 5G и соларните панели, „ако Вашингтон продължи да разчита толкова силно на научните изследвания на частния сектор“.

Много от тези аргументи ще прозвучат като здрав разум за избирателите. Протекционизмът и държавната намеса често звучат така. Но икономистите на свободния пазар са ужасени. Сваминатан Айяр, виден коментатор в Индия, съжалява за връщането на провалените идеи от миналото, аргументирайки се, че: „Самодостатъчността беше това, което Неру и Индира Ганди опитаха през 60-те и 70-те години. Това беше ужасен провал." Адам Поузен, президент на Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, наскоро осъди „саморазрушителното икономическо отстъпление на Америка“, заявявайки, че политиките, целящи да подкрепят избрани индустрии или региони, обикновено завършват със скъп провал.

С нарастването на напрежението между Китай, САЩ и други големи сили е разбираемо, че тези държави ще разгледат последиците за сигурността от ключовите технологии. Но твърденията на политиците, че индустриалната политика ще доведе и до по-добре платени работни места и по-продуктивна икономика, заслужават да бъдат третирани с дълбок скептицизъм. Понякога идеите излизат от мода поради основателна причина.