Индустриалната политика неслучайно излезе от мода преди 30 години

Старите идеи са като старите дрехи - изчакайте достатъчно дълго и те ще се върнат на мода. Преди 30 години „индустриалната политика“ беше почти толкова модерна, колкото и бомбето. Но сега правителствата по цял свят, от Вашингтон до Пекин и от Ню Делхи до Лондон, преоткриват радостта от субсидиите и славославят икономическата самодостатъчност и „стратегическите“ инвестиции, пише Гидиън Ракмън за Financial Times. 

Значението на това развитие надхвърля икономиката. Международното възприемане на свободните пазари и глобализацията през 90-те години вървеше ръка за ръка с намаляващо геополитическо напрежение. Студената война бе приключила и правителствата се надпреварваха да привличат инвестиции, а не да доминират територии.

Сега възраждането на геополитическото съперничество поддържа новата мода за държавна намеса в икономиката. Доверието между САЩ и Китай е намаляло дотолкова, че всеки вижда зависимостта от другия при всяка жизненоважна стока - било то полупроводници или редкоземни минерали - като опасна уязвимост. Вътрешното производство и сигурността на доставките са новите лозунги.

Тъй като икономическата и индустриална борба се засилва, САЩ забраниха износа на ключови технологии за Китай и настояват за репатриране на веригите за доставка. Освен това се преминава към пряко държавно финансиране на производството на полупроводници. От своя страна Китай възприе икономическа политика с „двойна циркулация“, която набляга на вътрешното търсене и постигането на „големи пробиви в ключовите технологии“. Правителството на Си Дзинпин също затяга държавния контрол върху технологичния сектор.

Логиката на надпреварата във въоръжаването се настанява в икономиката, след като всяка страна обосновава своите ходове към протекционизъм като отговор на действията на другата страна. Във Вашингтон Законът за стратегическата конкуренция между САЩ и Китай, който в момента си проправя път през Конгреса, обвинява Китай в преследването на „ръководени от държавата меркантилистки икономически политики“ и индустриален шпионаж. Обявяването през 2015 г. на индустриалната стратегия на Пекин „Произведено в Китай 2025“ често се посочва като повратна точка. В Пекин, напротив, се твърди, че западащата Америка се е обърнала срещу глобализацията в опит да спре възхода на Китай. Президентът Си Дзинпин каза, че съпротивата срещу глобализацията на запад означава, че Китай трябва да разчита повече на себе си.

Новият акцент върху индустриалната стратегия не се ограничава само до САЩ и Китай. В Индия правителството на Нарендра Моди насърчава политика на самостоятелна Индия, която насърчава вътрешното производство на ключови стоки. Миналата година ЕС публикува анализ на индустриалната стратегия, който се разглежда като част от стремеж към стратегическа автономия и по-малко разчитане на външния свят. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Европа да „овладее и притежава ключови технологии“.