Бизнесът по света е изправен пред нарастващ двоен натиск

Схемите съществуват от десетилетия, но проучванията показват, че твърде много от тях не са довели до допълнително намаляване на емисиите. Не всички компенсации са безсмислени, но и не са задоволителен заместител на резките, безпрецедентни съкращения на емисиите, необходими през това десетилетие и следващите, за да се постигнат най-безопасните глобални температурни цели от Парижкото споразумение за климата.

За съжаление интересът към компенсациите нараства успоредно с нулевите нетни цели.

„Ще има зелено втурване за намирането на най-надеждните сертификати“, прогнозира изпълнителен директор на една хранителна компания.

Това втурване е напът да се сблъска с исканията на инвеститорите за научно достоверни климатични цели, а не с неясни обещания да се направи нещо в бъдеще.

Ред е на инициативата Science Based Targets, програма, създадена през 2015 г. от четири групи за устойчиво развитие, за да валидира и преразглежда корпоративните климатични цели. Тя се превръща във все по-важен ориентир за инвеститорите, които се опитват да оценят плановете на бизнеса за климата. Повече от 1420 компании се присъединиха към инициативата, включително повече от 90 само през март, три пъти месечния темп от миналата година.

Позицията на програмата по отношение на компенсациите отдавна е ясна: компаниите трябва да определят цели въз основа на намаляване на собствените си емисии и/или тези на техните вериги за доставки. Компенсациите не могат да се използват, за да се избегне това изискване.

Работата на програмата е безспорно необходима. Твърде много корпоративни нулеви нетни цели са твърде неясни и отдалечени. Намирисва на зелена измама.

И все пак е поразително, че шепа неправителствени организации на практика определят правилата за най-голямата икономическа трансформация, позната на света. Също така може да е несправедливо, че компаниите са принудени да прекроят своите бизнес модели преди да са налице всички градивни елементи, необходими за тази трансформация. Но това е положението.

И така, какво трябва да направят компаниите?

Първо, да спрат лобирането срещу по-строгите климатични мерки. Именно забавянията спомогнаха за проблема. Вместо това трябва да създадат отраслови съюзи, които да настояват за по-широки системни промени, било то държавна подкрепа за зелени иновации или политики, които да направят съществуващите чисти технологии по-евтини.

И накрая, съпротива срещу компенсациите и приемане на реалността на 21-ви век: императивът за намаляване на емисиите е наложителен и ще става все по-такъв през следващите десетилетия.