ЕС трябва да удари Лукашенко, дори за сметка на собствените интереси

Какво струва за нас свободата на европейците? Доколко решително ЕС ще предприеме действия срещу управляващи, които нарушават човешките и гражданските права в сърцето на Европа? И докъде ще се простира защитата, предлагана от Европейския съюз?

Но преди всичко: до каква степен е готов ЕС да даде собствени жертви за защита на прокламираните от него свободи? Трудни въпроси, възникващи след фактическото отвличане на самолет на Ryanair над Беларус. Но в крайна сметка става въпрос за самооценката, която ЕС придава сам на себе си. 

Защото, ако ЕС не може да прокуди дори диктатора на малка и слаба държава като Беларус, то доверието в него е заложено на карта. Необходими са тежки икономически санкции, за да се справим наистина със същия Александър Лукашенко, който сега дори успява да се докопа до членове на опозицията, които са избягали в чужбина, и да ги затвори в родина си - чрез „въздушно пиратство“.

Като например наложи забрана да се осъществяват покупки от компаниите от режима на Лукашенко: без повече петрол, бензин, без поташ, без тор, никакви трактори повече от Беларус. Защото това са спасителните линии на тиранина в Минск. С приходите от този износ той финансира репресивния апарат на режима си и успява да поддържа финансово работниците в държавните компании щастливи. 

Но петролните продукти, химическите суровини и торовете са много търсени в Европа и тяхната доставка не може да бъде променена от днес за утре. Това се отнася и за тръбопровода, който транспортира руския суров нефт например до Германия. Той минава през Беларус и разделението между руските и беларуските доставки не е тривиално.

Но ЕС трябва да остане защитено убежище за нуждаещите се

Всеки, който сега наложи като единствен отговор забрана за кацане на белоруската авиокомпания „Белавия“ или спре пътуванията до Минск, няма да попречи на Лукашенко да направи това, което полският правителствен ръководител нарича "държавен тероризъм". Тази форма на терор, с която разполага и руският президент Путин, заплашва сънародниците им, избягали в ЕС.

Сега Брюксел трябва ясно да даде да се разбере, че дейността на руските и беларуските агенти на територията на ЕС ще бъде съвсем ефективно предотвратена. Това значи налагане на строги санкции срещу Беларус и разработване на руска стратегия, която да определя ясни правила за отношенията с Кремъл. ЕС трябва да остане подслон за нуждаещите се. Защото Европа и нейните ценности не свършват на източната граница на Полша. 

Ако ЕС иска да предложи нещо повече от перчене по отношение на правата на човека, той трябва да действа решително, включително да направи свои собствени жертви.