От какво се страхуват най-много диктаторите?

Що се отнася до беларуския президент Александър Лукашенко, политическите анализатори са принудени да правят неудобни залитания към сферата на психоанализата. Какъв пристъп на параноичен страх би могъл да накара национален лидер да заповяда на военновъздушните си сили да прихванат цивилен самолет, за да арестува блогър? Това пише в свой анализ за онлайн изданието Politico.eu Леонид Рагозин, журналист на свободна практика, който живее в Рига, Латвия.

Решението на Лукашенко в неделя да отклони полет на Ryanair за Вилнюс към Минск, за да арестува беларуския журналист Роман Протасевич, трудно може да бъде обяснено рационално. Същото важи и за отравянето и опита за убийство през август на руския опозиционен лидер Алексей Навални, виден критик на президента Владимир Путин, когото Кремъл пренебрежително нарича „блогър“ от години.

Какво правят тези блогъри, което кара източноевропейските диктатори да изпращат след тях бойни самолети и експерти по химическо оръжие? И двете атаки са несъразмерни спрямо силата на свободата на словото, мирния активизъм и откритото несъгласие. Те всъщност разкриват от какво най-много ги боли авторитарните лидери като Лукашенко и Путин, какво ги кара да се чувстват притиснати и да губят ума си.

Протасевич използваше редакцията на Nexta, феноменално успешен канал на Telegram, който имаше решаващо значение за мобилизирането на поддръжници на беларуската опозиция по време на миналогодишните национални протести.

Видеоклиповете на Навални в YouTube, описващи разследванията му за корупцията в Кремъл, имат подобен ефект върху руснаците, като драстично увеличават географията на протестната и опозиционната политика в огромната страна.

Двете движения подчертават радикална смяна на поколенията в Беларус и Русия. Тези нови поколения нямат никаква роля в довеждането на диктаторите на власт. Те имат за основен източник на новини не телевизията, а интернет, който днес служи като основна база на протестните движения в двете страни.

Тези скорошни атаки показват колко неспокойни са двамата диктатори от това. През по-голямата част от двете десетилетия на управлението си в Русия Путин управляваше с мек, полуавторитарен режим. Управлението на Лукашенко беше по-сурово, особено в края на 90-те години, когато бяха убити няколко опозиционни фигури. С течение на времето авторитарната репресия поизбледня обаче в сравнение с европейските или латиноамериканските диктатори от 20-ти век.

Двата режима се открояват в прецизно насочена репресия към много ограничен брой лица, създадена да изпрати послание до цели професионални и социални класи, за да промени политическото им поведение.

Фактът, че и двамата сега прибягват до масови репресии и жестоки атаки срещу опонентите си подчертава нарастващата политическа нестабилност в двете страни и уязвимостта на режимите. След като толкова години отхвърляха привържениците на опозицията като хулигани, диктаторите водят това, което те възприемат като най-решителната битка в живота си, която ще завърши със забиване на главите им на кол, освен ако не демонстрират изключителна бруталност.

И Путин, и Лукашенко в различни моменти споменават мрачната смърт на либийския диктатор Муамар Кадафи като нещо, което тъмните сили на Запад подготвят за техните страни и за тях самити. Това дава представа какво може да се случва в главите им.

Все пак историята, която се развива пред очите ни, не е за безнадеждните беларуси и руснаци, осъдени на диктатура до края на дните си. Напротив, по-скоро е приказка от типа „най-мрачният час е малко преди зазоряване“.

Неразумният страх на Лукашенко и Путин от Протасевич и Навални не само обяснява какво се случва в Русия и Беларус. Това показва пътя напред за тези извън страните, които искат да помогнат.

Инцидентът с Ryanair съвсем очаквано накара западните коментатори да поискат нови санкции както срещу Беларус, така и срещу Русия (мнозина са убедени, че Кремъл е замесен, тъй като няколко руски граждани също са слезли от самолета в Минск). Предложените мерки варират от затварянето на европейското въздушно пространство за беларуската национална авиокомпания, което вече на практика се случи, до спирането на проекта „Северен поток 2“. Последната мярка обаче би помогнала, вместо да нарани Лукашенко, чийто режим се възползва от транспортирането на руски въглеводороди.

Проблемът е, че широките, неперсонализирани санкции само помагат на диктаторите да мобилизират своите поддръжници, като насаждат антизападни настроения. Нелепо остарелите, но напълно устойчиви режими в Куба и Северна Корея са живи примери за безполезността на подобни политики.

Както показаха събитията от неделя, хората като Протасевич и Навални се възприемат от престъпните режими като екзистенциални заплахи - хора, които вдъхновяват. Далеч по-добро от санкциите би било да се осигурят сигурни убежища за хора като тях и възможности да вършат работата си в ЕС, като се премахнат препятствията за издаване на визи и се опростят правилата за пребиваване на хора, които могат да повлияят на сънародниците си у дома.

През този нестабилен период в ЕС намират убежище цели сектори както на руското, така и на беларуското гражданско общество: активисти, журналисти, преподаватели, работници по правата на човека. Страните от ЕС се превърнаха в основната база за ръководството на беларуската опозиция и ключови стратези в движението на Навални.

Основни рускоезични медии, като Meduza, и образователни институции, като предимно беларуския Европейски хуманитарен университет във Вилнюс, работят извън балтийските страни. Новосъздаденият Свободен руски университет, базиран в Рига, има звездна гама от водещи руски учени, предлагащи безплатни онлайн курсове за всеки, който кандидатства. Московското училище за политически изследвания - ключова институция, която е обучавала политически и социални лидери в продължение на 30 години, също беше принудено да се премести в Латвия, след като беше обявено за чуждестранен агент и нежелана организация в Русия.

ЕС има уникалната възможност да изиграе ключова роля за отглеждането на новото поколение руски и беларуски политически и културни лидери, които неизбежно ще заместят корумпираните авторитети на власт днес. Като прегърне здравословната част от обществото в двете страни и работи заедно с хора като Протасевич и Навални за изграждането на общо европейско бъдеще, ЕС ще направи повече, за да доведе до края на диктатурите, отколкото могат да предложат санкциите.