Затегнатият трудов пазар в САЩ стимулира автоматизацията

Настоящият недостиг на работна ръка в САЩ може да е временен, тъй като работниците отново ще се включат в работната сила през следващите няколко месеца, но по-високото заплащане, което получават, няма да е временно, като се има предвид тенденцията заплатите да бъдат устойчиви. Това ще направи тази икономическа експанзия различна от последната, пише за Bloomberg Конър Сен, основател на Peachtree Creek Investments.

Експанзия, започваща с високи заплати и ограничена работна сила, ще насърчи създаването на бизнеси, изградени около автоматизация и изкуствен интелект, а не на компании, които разчитат на наемането на голям брой нископлатени работници. Това създава както рискове, така и възможности за обществото, особено във връзка с предизвикателства като неравенството в доходите.

Когато собствениците и предприемачите гледат да започнат или разширят бизнеса, икономическите условия имат значение. В началото на миналото десетилетие, когато безработицата беше висока, а заплатите ниски, имаше смисъл да се създават трудоемки компании като Uber и Lyft. Те бяха технологични в смисъл, че позволяваха на клиентите да заявяват превозни средства чрез натискане на бутон на телефоните си. Но в крайна сметка бизнесът се нуждаеше от стотици хиляди шофьори, обслужващи клиентите, които намериха услугата за добра, отчасти защото цените бяха ниски.

И въпреки че смятаме предходното за десетилетие, доминирано от технологичните компании, периодът бе разочароващ от гледна точка на растежа на производителността. Тъй като имаше голям избор на нископлатени работници, често имаше смисъл просто да се наемат повече хора, вместо да се инвестира в технология за спестяване на труд. Тъй като доходите на работниците бяха ниски и не растяха много бързо, нямаше голяма нужда компаниите да разширяват капацитета си, за да отговорят на бъдещото търсене, което спъна икономическия растеж. Това наподобяваше главоблъсканицата за кокошката и яйцето, поради което икономиката твърде често буксуваше.

Това не е положението, в което се намират бъдещите предприемачи днес. Средното пътуване с Uber или Lyft е с 40% по-скъпо, отколкото преди година, отчасти поради липсата на шофьори. Компании като Chipotle Mexican Grill, Amazon и McDonald's вдигат заплатите, за да привлекат работници. Въпреки че може да не бъде въведена национална минимална заплата от 15 долара на час, достатъчно щати и градове, както и големи компании, се движат в тази посока. Нов бизнес, който се нуждае от труд на цена 10 долара за час, за да бъде жизнеспособен, е толкова вероятно да се появи днес, колкото и такъв, който се нуждае от петрол по 20 долара за барел.

Новите бизнеси на стойност 100 милиарда долара, създадени през 2020 г., няма да зависят от евтината работна ръка. Те или ще могат да плащат достатъчно високи заплати, за да привлекат работниците от други фирми, или ще бъдат по-малко трудоемки. С други думи, макар застъпниците на новите технологии да говорят от години за икономика, базирана на повече автоматизация и изкуствен интелект, най-накрая вече имаме условията за стимулиране на предприемачите и бизнеса да инвестират в нея.

Надеждата е това да означава, че всички ще спечелят. Целта винаги трябва да бъде по-продуктивната икономика. Всички ние ще сме по-добре, ако технология като автономните превозни средства позволява безпилотни пътувания с Uber и Lyft, докато бившите шофьори са в състояние да намерят по-добре платени работни места, правейки нещо друго. Рискът е работниците в сферата на услугите да се радват само на няколко години по-високи заплати, преди компаниите да използват нови технологии за икономисване на труд, за да изхвърлят милиони хора от работа, отново намалявайки заплатите, което допълнително ще увеличи неравенството в доходите.

Това са сценариите, които трябва да имаме предвид през останалата част от годината, докато се сблъскваме с нарастващите заплати и инфлационните страхове. Намираме се в необичаен период, в който индустрията е затрупана от търсене, докато работниците се връщат бавно. Компаниите все още са фокусирани върху днешните смущения в производствения процес, а не върху планирането за бъдещето.

След като предприятията и предприемачите са в състояние да планират за 2025 г., а не само за следващата седмица, фокусът бързо ще се насочи към автоматизацията и други спестяващи труд инвестиции, като алтернатива на конкуренцията за набиране на персонал при по-високо заплащане. Ето защо институциите трябва да се придържат към своя ангажимент за пълна заетост и да не приемат, че увеличаването на заплатите ще бъде устойчиво. Доколкото компаниите имат успех във внедряването на технологии за автоматизация, битката за пълна заетост може би едва започва.