Европейската дългова лавина тръгва

Чакането свърши. Европейският съюз започна многогодишното издаване на облигации, за да финансира пандемичния си фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро, който договори миналото лято. Във вторник ще бъде пусната референтна 10-годишна емисия и тя би трябвало да срещне възторжен прием сред инвеститорите, ако скорошните сравними сделки са някаква подсказка. Офертата вероятно ще бъде за 10 милиарда евро и ще предложи доходност с няколко базисни пункта над нулата - или с около 30 базисни пинкта повече от еквивалентния германски дълг, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Продажбата на облигации на ЕС за 200 или повече милиарда евро годишно ще съперничи на емисиите на четирите големи национални емитента в Европа: Германия, Франция, Италия и Испания. Европейските облигации ще променят европейските капиталови пазари, не на последно място, защото една трета от тях ще бъдат "зелени" (екологични – бел. прев.) книжа, което значително ще увеличи ликвидността на този пазар и ще даде пример на правителствата и корпорациите, който да следват.

Брюксел вече тества достатъчно пазара, като емитира облигации за около 100 милиарда евро, за да финансира своята програма за подкрепа на заетостта SURE. Това вкара много необходими пари в ЕС, докато фондът за възстановяване от пандемията (известен като NextGenerationEU) преминаваше през процеса на одобрение. По-мащабното финансиране е крайно необходимо, за да се подкрепи колебливото възстановяване на Европа.

Европейската комисия е утвърден - макар и рядък - емитент на облигации, но пандемията промени гледната й точка относно фискалните стимули и по въпроса по-богатите държави от северната еврозона да помагат на южните си съседи чрез взаимен дълг и ефективни фискални трансфери. Това е много различно от икономиите и строгите мерки от кризата с държавния дълг през последното десетилетие.

Комисията е идеалният орган за разгръщане на мащабна координирана подкрепа. Понастоящем има непогасени 54 емисии облигации на ЕС на обща стойност 143 милиарда евро и с падежи до 30 години. До края на 2026 г. те ще бъдат близо 1 трилион евро. Също така има възможност програмите да се удължават и увеличават, ако възстановяването не набере инерция. Европейската централна банка може да закупи до половината от всяка от тези емисии, така че инвеститорите знаят, че има официална подкрепа.

Макар че ЕС пое по популярния синдикиран път за продажба, използвайки инвестиционни банки за реализиране на тази встъпителна емисия от възстановителния фонд, също така се планира система с първични дилъри и търгове. Това ще спомогне за намаляване на разходите за финансиране и ще осигури по-редовен достъп до ликвидност за дилърите.

За поддръжниците на интеграцията в ЕС това очевидно е сигнал, че Брюксел възнамерява да бъде третиран по същия начин като утвърдените основни държави, емитиращи облигации. В действителност той планира да се превърне в европейски еталон за цените и доходността на облигациите. Това няма да се случи за една нощ, но водещият статут на германския дълг е ограничен от липсата на фрий флоут, тъй като повечето облигации в обращение се държат от централни банки и официални институции в глобален мащаб.

Тъй като новият дълг на ЕС се търгува със скромна премия в доходността над немските бундове (ДЦК – бел. прев.), сега има стимул за инвеститорите да диверсифицират своите качествени вложения. Облигациите имат топ AAA кредитен рейтинг от Moody's, така че са перфектно обезпечение. Една от следващите стъпки ще бъде изграждането на краткосрочна програма за облигации с падежи до две години, която може да се използва като обезпечение при дериватите. Съществува и перспектива за борсово търгувани фючърси и опции, базирани върху дълга на ЕС.

По-добре късно, отколкото никога, за фискалната кавалерия на ЕС да осъществи своите планове за набиране на капитал.