Как постоянните представители в Брюксел взеха властта в ЕС

Корепер е малко известен на обществеността, но има голямо влияние в продължение на десетилетия. Създаден е през 1958 г. в ранните дни на европейската интеграция. Четири години по-късно тази комисия на посланиците вече се занимава с толкова много въпроси, че е разделен на два клона - Корепер I и Корепер II. Объркващо, Корепер II - понякога само Корепер, е по-старшият орган. В него членуват висшите дипломати от ЕС на всяка държава: постоянните представители, както са официално известни. Те се занимават с въпроси - и подготвят министерски срещи, считани за най-чувствителните в политическо отношение.

Техните заместници са част от Корепер I. Те се занимават с по-технически теми, отколкото с висша политика.

С разпространението на пандемията, отбелязва Масари, границите започнаха да се размиват и посланиците трябваше да се справят с въпроси като здравеопазване, пътувания и цифрови сертификати за COVID, които преди това бяха по-скоро в компетенциите на техните заместници.

Сред най-важните членове на Корепер са Клос, германският посланик, и френският му колега Филип Леглис-Коста. И двамата представляват политическите тежкари на ЕС, но те също се възприемат като квалифицирани оператори сами по себе си.

Клаус, бивш посланик в Китай и запален бегач на дълги разстояния в свободното си време, е смятан за прагматичен дипломат. Той председателства Корепер през бурната втора половина на миналата година, когато Германия председателстваше Съвета, а Европа беше особено засегната от пандемията.

Дипломатите описват френския му колега като експерт в политическите детайли, който някои посланици биха предпочели да оставят на специалисти. „Той ни принуждава да гледаме аспекти, които не са за нас“, оплаква се дипломат. Друг се шегува, че дълбоките му технически познания „могат да помогнат на французите да не се изгубят в големите си планове“.

Леглис-Коста също се разглежда като шампион на самия Корепер. Той направи силна реч в полза на поддържането на лични срещи по време на пандемията. Привързаността му към комисията е една от причините Корепер да запази централната си роля, когато Франция поеме председателството на Съвета през януари.

Някои други членове на Корепер също се считат за особено влиятелни. Нидерландският посланик Робърт де Гроот е сред тяк, както и португалският пратеник, който в момента председателства Корепер и печели високи оценки от колегите за уменията си за водене на преговори. Посланикът на Румъния Луминица Одобеску също има ключова роля, отчасти защото председателства група франкофонски посланици.

Въпреки че правителството на Унгария се сблъсква с институциите на ЕС и блокира решенията, например когато други членки на блока искаха да осъдят репресиите на китайското правителство в Хонконг, човекът на Будапеща в Брюксел Тибор Стелбачки печели похвали от колеги като добре подготвен професионалист.

Възгледите са по-смесени по отношение на Анджей Садош от Полша, другата страна, която често се разправя с други членове на ЕС. Той се смята за по-малко квалифициран в справянето със сблъсъци по въпроси като климатичните промени и върховенството на закона.

Докато другите играчи на политическа власт провеждаха видео срещи по време на пандемията, посланиците успяха да правят това, което правят винаги, и това, което е много по-лесно да правят лично – да сключват сделки чрез ласкателство, търговия, принуждаване, заплашване и - дори може би от време на време - лъжа. Както се казва в старата шега, „посланик е честен човек, изпратен да лъже в чужбина за доброто на своята страна“.

„Лъжата може да бъде част от уравнението, без съмнение“, казва един посланик на ЕС преди няколко години точно преди да приключи службата си в Брюксел. Той се шегува, че казването на истината може да бъде опасно за политиците и да се разглежда като гаф, който може да завърши с оставка.