Иран в търсене на баланс: Ще има ли разхлабване на социалните свободи

Съобщението, което консерваторите искат да предадат, е, че духовното ръководство е осъзнало, че промените протичат в обществото и с недоволство приемат, че вече не могат да диктуват поведението на иранците.

Други се опасяват, че твърдолинейните политици, които са най-силни от почти 10 години насам, ще използват победата на Раиси, за да смажат несъгласието, въвеждайки следващата мрачна глава за реформистите, тъй като те са тласнати все по-напред в политическата пустиня. „Реформаторските политици ще бъдат ограничени. . . което означава, че ограниченията ще продължат или ще станат още по-интензивни “, казва Саид Лейлаз, реформистки анализатор. „В Иран бонапартизмът [силен лидер] в крайна сметка ще управлява за създаване на стабилност. . . Сега се движим в тази посока“, допълва той.

Анализатори казват, че няма да има промени във външната политика на Иран, включително подкрепата му за бойни групи в целия регион и разширяването на неговата ракетна програма. Не се очакват и промени в апарата за вътрешна сигурност. Раиси заяви, че правителството му ще продължи преговорите със световните сили за съживяване на ядреното споразумение от 2015 г., но вече посочи, че ще заеме по-строга линия. Анализатори казват, че отмяната на американските санкции и облекчаването на икономическия натиск върху републиката ще бъдат от решаващо значение за успеха на неговото управление.

И все пак Лейлаз и други прогнозират, че хардлайнерите в крайна сметка ще отворят страната културно, социално и икономически, за да привлекат гласоподаватели от средната класа в опит да удължат своето управление в държава, в която населението ще продължи да тества кои социалните граници могат да бъдат нарушени.

„Това е общество, което непрекъснато ще повишава своите изисквания. Има ново поколение, което вече не вярва в нас“, коментира казва Мохамад Али Абтахи, бивш вицепрезидент реформатор. „Те искат реформа в мащаба на международните стандарти и действат по нея“, допълва той.

През цялата история на републиката иранските шиитски лидери прибягват до прагматизъм, за да се противопоставят на вътрешните и външните заплахи и да запазят властта си. В разгара на иранско-иракската война от 80-те години на миналия век, аятолах Рухола Хомейни, духовникът, оглавявал ислямската революция, каза на сънародниците си, че оцеляването на режима е на първо място.

По един фин, по-съвременен начин, консервативните кандидати използваха подобни тактики по време на телевизионните дебати преди изборите. Един от твърдолинейните политици обеща да включи две жени и двама мюсюлмани сунити в своя кабинет и да внесе „структурни промени“ в системата. Раиси се похвали, че е отворил парк само за жени в религиозния град Машхад. Той също така разкритикува своя центристки предшественик Хасан Рухани, че не е направил повече като президент за защита на правата на жените и не е назначил жени министри.

Най-големият успех на реформистите, казва Абтахи, е да стесни разграничението с хардлайнерите до такава степен, че последните сега говорят за неща, които първите не биха посмели да коментират преди 10 години. „Когато изборът е между оцеляването на идеологията и оцеляването на политическата система, те жертват идеологията“, посочва той.

Запазването на системата се счита за крайна цел както на реформистките, така и на твърдолинейните политици. Различията им се коренят в това, което смятат, че трябва да се направи. Първите вярват, че няма друг избор, освен да се отворят, за да бъдат в крак с развиващото се общество и променящия се свят. Консерваторите обаче обикновено избягват размразяването на отношенията със Запада и целят превръщането на страната в регионална военна сила със съюзници и пълномощници, доминиращи в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.

„Противоположните центрове на властта направиха правителството много неефективно и то не успя да изпълни обещанията си, защото си пречиха взаимно“, казва Мохамад Мохаджери, консервативен коментатор.

Иранските анализатори проследяват напрежението в уникалната политическа система, създадена след революцията от 1979 г., с върховен лидер на върха на властта, пряко избран президент и парламент. Между тях седи елитната Революционна гвардия, най-мощната институция на републиката и идеологическа сила, която е непоколебимо лоялна към върховния лидер. Част от картинката са и възрастните, ултраконсервативни висши духовници и съдебната власт – традиционен бастион на консервативни елементи.