Иран в търсене на баланс: Ще има ли разхлабване на социалните свободи

Консерваторите доминират и над други ключови институции, включително Съветът на пазителите, който одобрява или налага вето върху законопроектите, Асамблеята на експертите, която ще определи кой ще наследи Хаменей. Това е структура, която гарантира, че върховният лидер има върховна власт във всички сфери на политиката, а консерваторите контролират държавните инструменти, използвани за поддържане на населението в една линия: апарата за сигурност и съдебната власт.

Все пак, въпреки своята мощ и автократичния характер на режима, изборите доведоха до непредсказуеми резултати, които разкриха пукнатини в системата. В резултат на това надеждата на много иранци се възроди. Предстои да се види как консерваторите ще отвърнат на удара.

Двата мандата на Мохамад Хатами, единственият реформаторски президент на Иран, от 1997 до 2005 г., поставят началото на епоха, която много иранци наричат ​​„Златен век“. Неговото управление е последвано от това на популисткия твърдолинеен политик Махмуд Ахмади-Неджад и брутална репресия на продемократичните протестиращи на фона на твърденията, че изборите през 2009 г. са фалшифицирани.

Рухани донесе нов период на предпазлив оптимизъм, когато се ангажира да използва ядреното споразумение от 2015 г., което Иран подписа със световните сили, за да отвори страната и да се ангажира отново със Запада. Решението на Доналд Тръмп, тогавашния президент на САЩ, да се откаже от сделката през 2018 г. и да наложи санкции на Иран разби тези очаквания. Действията му опустошиха икономиката на страната и спомогнаха за подхранването на чувството за безнадеждност, което накара около 30 милиона избиратели да останат вкъщи в изборния ден.

Всяко от тези президентства беше помрачено от борба за власт между съперничещи си лагери. Сега Хаменей изглежда решен да сложи край на това с Раиси, чийто път към президентството беше разчистен - според критиците дори проектиран, след като Съветът на пазителите забрани на водещите реформисти и надежден консервативен съперник да участват във вота.

Близък до Хаменей казва, че потенциалните промени в конституцията, включително преминаването към парламентарна система, при която министър-председател се избира от депутати, за да замени президентството, се обсъждат като идея за генериране на по-консенсусно правителство. Иранските коментатори също публично повдигат възможността в социалните медии.

Друг вътрешен представител на режима обаче настоява, че конституционната промяна не се обсъжда. Той твърди, че „има някакъв баланс, който узрява между правителството и хората“.

Младите иранци нямат особени надежди за бъдещето. Деларам, 20-годишна студентка в Техеранския университет, казва че от 12 момичета в семейството ѝ тя е единствената, която остава в републиката, а останалите са потърсили нов живот на запад. Деларам признава, че постепенните промени през последните пет години означават „достигнахме ниво на някаква свобода в начина, по който се обличаме или държим. . . Не се борихме за това, това се случи постепенно“.

Тя се притеснява, че Раиси и упълномощените хардлайнери ще обърнат дори скромните промени. „Единственото нещо, което може да се случи с Раиси, е, че нещата ще се влошат толкова много, че да се стигне до нови вълнения“, смята тя.