Иран в търсене на баланс: Ще има ли разхлабване на социалните свободи

От противоположната страна на идеологическото разделение Абас Салими Намин, директор на консервативен изследователски център, предлага поглед към борбата на тези, които са в полза на реформите, от идеологически мотивирано ядро, което е помогнало на Раиси да си осигури 18 милиона гласа.

Салими Намин настоява, че Раиси ще намали пропастта между държавата и нейния народ, като казва, че е „гъвкав“ към социалните и политическите свободи. Той е категоричен, че трябва да има общи граници, базирани на „религиозни принципи“. Обяснявайки своите разсъждения, той обвинява „ционистите“ и западния капитализъм, че унищожават семейната институция „в името на подкрепата на жените“.

„Може би част от нашето общество е засегната от [западната] пропаганда“, казва той. „Много млади хора обичат да изпитват нови явления, защото не са изучавали миналото си. Тези преживявания няма да продължат в дългосрочен план и те ще се върнат към собствената си идентичност“, допълва той.

Много иранци гледат на такива настроения като на доказателство, че консерваторите не са в контакт с реалността. Близки до Хаменей обвиняват духовенството, че не е постигнало основната ислямска ценност - справедливостта.

Все пак активистът за правата на жените Фаезех Хашеми Рафсанджани казва, че иранците са загубили вяра както в реформистите, така и в консерваторите. Тя оприличава изборите на референдум за политиките на режима, на който е даден отговор „категорично не“.

„Това, което можем да направим сега, е гражданско неподчинение, протести, но не и на улицата, за да постигнем правата си“, казва тя и допълва, че това може да стане с разхлабени хиджаби и повече жени, които да карат колело по улиците.

Тя смята обаче, че когато реформаторските политици чуят такива мисли, те се питат: „Защо казвате тези неща? Ние всички седим в една лодка и всички ще се удавим заедно“.

Такива коментари подчертават дългогодишните оплаквания на продемократичните иранци: Реформаторите и твърдолинейните са две половини на една и съща система и двете поставят интересите на режима пред хората. При липсата на надеждна опозиция извън системата мнозина не виждат очевидна алтернатива.

Деларам демонстрира пред състуденти през декември 2019 г., когато избухнаха масови протести срещу поскъпването на горивата. Нейни състуденти обаче са арестувани и тя става свидетел на мощта на системата, срещу която бяха изправени.

„Това показа, че не можем да променим нищо, каквото и да правим, те са по-мощни от нас. Няма никой, който да ни подкрепя, когато протестираме“, посочва тя. Нейният баща участва в революцията от 1979 г., докато е студент в Техеранския университет, но сега съжалява за това.

„Нашият проблем не е религията“, добавя Деларам. „Проблемът е, че не искаме ислямска държава. Хората трябва да изберат как да живеят“, посочва тя.