Иран в търсене на баланс: Ще има ли разхлабване на социалните свободи

Млада двойка се държи за ръце, докато се разхожда през нощта по улица в Техеран и публично демонстрира любовта си. Хотелски работник открито казва на чужденец, че не е гласувал на изборите в Иран след жестокото репресиране на демократичните протестиращи преди 12 години. Според него вотът е безсмислен. В луксозен ресторант жени със смъкнати около раменете хиджаби пушат и чатят, докато слушат западна музика.

По свой начин всеки от тези хора поставя предизвикателство пред строгата ислямска система, в която са били родени те и повече от половината от 85-милионното население на Иран. Това е тенденция, която се развихри в иранското общество и достигна нов връх на 18 юни, когато повече от половината избиратели на републиката игнорираха молбите на аятолах Али Хаменей и бойкотираха президентските избори, пише FT в свой анализ.

Като рядък акт на гражданско неподчинение иранците осигуриха най-ниска избирателна активност, 48,8%, на президентския вот от ислямската революция през 1979 г. Около 3,7 млн. от избирателите, които са посетили избирателните секции, са подали невалидни бюлетини. Обществото на практика не даде така желаната легитимност за теократичния режим на върховния лидер Али Хаменей.

Моментът е решаващ. Иран е в период, който се очаква да определи наследството на Хаменей и дали той ще успее да намали пропастта между идеологията на режима и стремежите на младото население за нова глава от историята на ислямската република.

Голям товар пада на плещите на Ебрахим Раиси, който беше избран за президент. Той е предпочитаният кандидат на Хаменей на изборите и потенциален наследник, за когото върховният лидер се надява да въведе ред в разчупената система, казват консерваторите и вътрешни източници.

Роднина на Хаменей казва, че духовникът, който ръководи Иран в продължение на 32 години, е решен да осигури бъдещето на републиката и мирен преход след смъртта му. Ниската избирателна активност вероятно ще нуждата от промени, включително потенциални промени на конституцията на страната.

Ако разколът между хората и техните лидери продължи и икономическата криза се задълбочи, рискът е отново да се възпламени общественото недоволство и битката да се прехвърли от урните по улиците. Това е заплаха, която поражда най-големия страх на лидерите: експлозия от социални вълнения, близка до тази, която свали последния шах и доведе клириците на власт през 1979 г.

„Хората са ядосани и наранени. Не можете да отглеждате искра в цев с експлозиви“, казва близък до Хаменей. „Системата прие този изборен сигнал много сериозно. Ще предприеме стъпки за справяне с политическите и икономическите проблеми и ще даде повече социални и политически свободи, за да облекчи натиска върху хората“, допълва източникът на медията.

Това е разказ, който се вписва в по-мекия образ, който Раиси, консервативен духовник, се опитва да наложи в опит да разсее възприятието му като жесток шеф на съдебната власт, за когото се твърди, че е ръководил екзекуцията на хиляди политически затворници през 80-те години.