Как Тръмп подкрепи хардлайнерите в Иран

Когато президентът на Иран Хасан Рухани се съгласи със Съвместния всеобхватен план за действие, той заложи бъдещето на своето правителство, страната си и себе си като политически лидер, че ядрената сделка със САЩ и Европа ще работи.

Президентските избори в Иран са на 18 юни и все повече изглежда, че залогът му се провали. Вината за това е на американския президент Доналд Тръмп, който извади САЩ от ядрената сделка, както и на европейските лидери, които не направиха много, когато Тръмп саботира споразумението, пише онлайн изданието Politico.eu.

Нито Европа, нито САЩ ще харесат това, което ще последва.

Рухани напуска поста след два месеца и с него вероятно цялата умерена/либерална фракция - за дълго време. В резултат на неговия неуспешен залог, който му коства лоста за влияние в страната, неговият вицепрезидент Ешак Джахангири, ключовият министър Абас Ахунди и неговият доверен съюзник, бивш председател на парламента и преговарящ по ядрената техника Али Лариджани, също напускат позициите си.

Освен ако не се случи чудо, следващият президент на Иран ще бъде Ебрахим Раиси, настоящият ръководител на съдебната власт: човек, всеизвестен с ролите си в кампаниите за екзекуции през 1988 г. Евентуалното му президентство го прави най-добрият кандидат за заместник на 82-годишния аятолах Али Хаменей като следващия върховен лидер на Иран за разочарование на мнозина, които смятаха, че това ще бъде Рухани.

Това ще има огромни последици за външната политика на Иран, както и за вътрешната политика, особено по отношение правата на човека.

Рухани никога не е вярвал много на европейците. В първата си президентска кампания през 2013 г. той многократно споменава САЩ като Kadkhoda - „главата на селото“, и основно твърди, че няма смисъл да се занимава с европейци, когато САЩ са тези, които движат света. Той е научил този урок като водещ ядрен преговарящ в Иран в началото на века, когато Декларацията от Техеран и Парижкото споразумение с големите три страни в ЕС не стигнаха доникъде след отказа на САЩ да се присъедини към тях.

В продължение на 30 години - или поне откакто го обяви люксембургският политик Жак Поос - се казваше, че „часът на Европа“ изгрява. Когато Тръмп зае Овалния кабинет, изглежда, че най-накрая дойде ред на Европа. Европейските вестници определиха германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон като новите лидери на свободния свят.

Когато Тръмп се оттегли от действащата сделка, пренебрегвайки факта, че Техеран я спазва и отвореността за бъдещи преговори, някои очакваха ЕС да защити споразумението. Вместо това обаче Брюксел го остави да се разпадне напълно, докато гледаше отстрани.

Европейските компании, като петролния гигант Total, започнаха да напускат Иран веднага щом се появи заплахата от санкции. Специалните канали за европейски компании и правителства, за да продължат да търгуват с Иран, като Инструмента за подкрепа на търговските борси (INSTEX), дойдоха твърде късно и бяха твърде малко.

Тръмп говори за напускане на сделката в кампанията си през 2016 г. Първата транзакция с INSTEX се осъществи едва през март 2020 г.

Понякога Макрон заемаше е по-твърда позиция към Иран, отколкото дори Великобритания - най-яростният съюзник на САЩ сред европейските сили.

Администрацията на Рухани продължаваше да се надява европейците да изпълнят обещанията си за подкрепа на Техеран и да спасят сделката. Практическа помощ обаче така и не дойде, въпреки потока от обещания.

Вместо това дойде порой от санкции, наложени от администрацията на Тръмп. Определени като „максимален натиск“, те са създадени, за да задушат иранската икономика. В разговор с иранци в Персийската служба на ВВС тогавашният американски държавен секретар Майк Помпео заяви, че санкциите са насочени към промяна на поведението на Техеран: „Ръководството трябва да вземе решение, че те искат хората им да ядат“.

Междувременно европейските държави, макар да са подписали споразумение, с което Техеран все още се съобразява, стояха настрана и наблюдаваха как валутата на Иран се срива и икономическият спад оказва огромно хуманитарно влияние върху населението.

Рухани, подкрепен от умерените и реформистки фракции и фигури, с лекота спечели два вота с обещанието за компромис за премахване на санкциите. В края на мандата му обаче той няма осезаеми постижения, които да покаже на иранците. Общественото одобрение за него се изчерпа и с основателна причина.

За Рухани е късно, но не е късно Европа да започне да компенсира грешките си. Иран и много други незападни страни се надяват на силен брокер. Ако обаче Европа ще играе тази роля, тя ще трябва да се ангажира с Иран - без значение за колко неприятен намира бъдещия лидер на страната.

Има прецедент за това. През 90-те години Европа проведе кръгове от критичен и конструктивен диалог с Иран, с Хаменей като новоназначен лидер и неговия близък съюзник президент Акбар Хашеми Рафсанджани.

Ограничаването на ангажираността на Европа до умерени политици като Рухани или реформисти като бившия президент Мохамад Хатами само затруднява живота им в страната, като ги прави уязвими към обвинения в държавна измяна. Ако нещо трябва да бъде спасено от последния кръг на разрушената дипломация, този път ще трябва Европа да направи залога - и да се надяваме, че ще го подкрепи с действие.