Планът за възстановяване на Борис Джонсън се сблъсква с един голям проблем

Макар драмата около бившия здравен министър на Великобритания Мат Ханкок вече да минава на заден план, за премиера Борис Джонсън тепърва идва моментът на истината. И този път всичко е свързано с разходите, които съпътстват неговия план за възстановяване от пандемията от коронавирус, пише Bloomberg. 

Джонсън предвижда увеличение на разходите за излизане от здравната криза, но финансовият министър Риши Сунак все по-уверено гледа към възможността за натискане на фискалните спирачки. Разрешаването на този казус ще определи посоката на развитие на Великобритания и вероятно ще предначертае изхода от следващите парламентарни избори.

Една от основните области, в които се води дебатът за разходите, са пенсиите. Правителството е притиснато от консерваторите, подкрепящи по-затегнатата фискална политика, които настояват то да се откаже от т.нар. „тройна ключалка“ на основната пенсия. Тази политика, която се прилага от 2010 г., гарантира, че пенсиите ще се увеличават в съответствие с инфлацията, ръста на средните доходи  или с 2,5%, в зависимост от това кой показател е най-висок.

Критиците твърдят, че „тройната ключалка“ връзва ръцете на Министерството на финансите, когато то трябва да обърне внимание на други приоритети и изостря неравенството между поколенията. Джонсън обаче иска да изпълни ангажимента от предизборната си кампания да спази това условие. Той също така се притеснява за политическите последици от отказването от дългогодишната политика на торите, която визира ключова избирателна група. Ангажиментът с „тройната ключалка“ цели да привлече на страната на консерваторите пенсионерите, които са едни от най-редовните гласоподаватели в страната.

Предшественикът на Джонсън Тереза Мей беше застрашила тази любовна връзка. Джонсън, чиито политически инстинкти рядко грешат, не се решава да последва нейния пример, който в крайна сметка отне от електората на консерваторите.

пенсии

Проблемът днес е, че възстановяването от пандемията означава рязко увеличение на доходите, които са нараснали с 5,6% през последните три месеца и се очаква да нараснат допълнително, като потенциално ще струват на министерството на финансите допълнителни 4 млрд. паунда заради „тройната ключалка“ за пенсиите.

Това увеличение очевидно е аномалия - поради комбинация от базови ефекти (заплатите се възстановяват до предпандемични нива) и ефектите от разликата между заплатите на различните поколения (загубите на работни места през последната година непропорционално засегнаха работниците с по-ниски заплати), и в по-малка степен работниците, които внезапно получават големи повишения на заплатите. Но това значително ще увеличи държавните разходи в момент, когато има други належащи изисквания към бюджета.

Въпреки че възрастните хора със сигурност са пострадали по време на пандемията, е трудно да се защити толкова голямо увеличение за онези, за които е най-вероятно да се възползват от нарастващите цени на жилищата и акциите и чиито пенсии са се повишили значително още преди възстановяването. Както твърди депутатът от Консервативната партия Стив Бейкър, явно нещо не е наред, когато загубата на работни места сред младите работници води до увеличение на доходите за относително богатите пенсионери. Това не е добро развитие за една партия, която се опитва да привлече по-младите избиратели.

И все пак, според международните стандарти, размерът на пенсиите във Великобритания не е особено голям. В днешно време един пенсионер в страната може да получава до 180 паунда на седмица в сравнение с еквивалентните 212 паунда в Ирландия, 254 паунда в Нидерландия и 366 паунда в Дания, като работниците в тези страни трябва да имат по-голям стаж от тези в Обединеното кралство, за да се класират за подобно обезщетение.

великобритания

И все пак, ако трябва да се преразгледа „тройната ключалка“, то сега е подходящото време. На фона на застаряващото население на страната и слабия растеж на производителността няма смисъл да се поддържа такава пенсия, която да става все по-висока, независимо какво се случва с икономиката.

Основната пенсия е важно хеджиране срещу капризите на пазара и е дълбоко вкоренена в обществените очаквания. Но този социален аспект работи само, ако днешното младо поколение също може да се възползва от него. 

Прилагането на настоящия бюджетен подход за свиване на разходите за пенсиите е процес, който е обвързан с един по-голям проблем – как да се подпомогне възстановяването от пандемията и постигането на въглероден неутралитет – още едно от обещанията на Джонсън. И въпреки че новият министър на здравеопазването Саджид Джавид също подкрепяше фискалните спирачки, докато беше финансов министър, е много вероятно той да се застъпи за разходите за така необходимите реформи по отношение на социалните грижи и приоритетите на здравния сектор преди зимата.

Великобритания може (и ще) продължава да взема заеми, за да финансира обещанията на торите, разбира се, въпреки че публичният дълг като процент от БВП сега е най-високият от 60-те години на миналия век. Можете да бъдете сигурни, че Сунак наблюдава внимателно инфлацията и доверието на пазарите.

Единственото реално решение за финансиране на възстановяването на Обединеното кралство е както очевидно, така и неуловимо: увеличаване на производителността и дългосрочен растеж. Програмите, които подобряват инфраструктурата и осигуряват професионални квалификации (особено тези, които помагат на по-възрастните работници да останат по-дълго на работа), трябва да помогнат за отключване на някои увеличения на производителността. Но този вид разходи могат да доведат до загуба, ако се управляват неправилно - и настоящото правителство не вдъхва доверие на този фронт.

С преразглеждане на разходите Сунак ще иска да покаже, че може да натиска спирачките, а високите пенсии с „тройна ключалка“ е най-вероятната тяхната жертва. Това може да успокои привържениците на затегнатата фискална политика сред торите, но ако Джонсън иска да запази по-възрастния електорат, той ще трябва да обяви реформа, която да фиксира системата за социално подпомагане.