ЕС скоро ще се върне към икономиите, въпросът е колко ще са строги

Колко агресивно ще бъде фискалното затягане зависи от много фактори. Резултатът от изборите в Германия ще бъде ключов. Също така и преговорите за реформа на самия Пакт за стабилност и растеж, които ще започнат сериозно едва след като в Берлин встъпи в длъжност ново правителство и приключат президентските избори във Франция през май 2022 г.

Правилно или не, напредъкът, който Италия и други южноевропейски икономики постигат при прилагането на реформи, свързани с фонда за възстановяване, също ще бъде от решаващо значение за определяне на апетита на Северна Европа за съществено облекчаване на фискалните правила на ЕС.

Обикновено Комисията използва Пакта за стабилност, за да предоставя насоки и препоръки на страните членки през май всяка година, така че столиците да могат да изготвят своите бюджети през есента за следващата година. Сложността и политическото противопоставяне на реформирането на фискалните правила на ЕС означава, че преговорите вероятно ще започнат през следващата година и със сигурност няма да приключат до май. Това ще остави Брюксел без ясна рамка за ръководене на бюджетната подготовка.

Предвиждайки този риск, онези, които са от страната на реформата в Комисията, ще се опитат да публикуват преработени „фискални насоки“ за 2023 г. до края на тази година. Това не само би осигурило яснота за националните правителства по отношение на средносрочната фискална траектория на Европа; препоръките биха могли да послужат и като основа, от която законодателните промени в Пакта за стабилност след това да се насочват под френското председателство през януари следващата година.

Комисията все още може да бъде осуетена в опита си да публикува ранни насоки. В институцията бушува битка на географска основа за това колко гъвкав трябва да стане Пактът за стабилност и растеж (Домбровскис и други ръководители смятат, че има достатъчно място за маневри в рамките на съществуващите правила).

В случай че Комисията не издаде насоки за 2023 г. по-късно тази година, през май 2022 г. ще се проведе отделна дискусия, целяща да определи какви фискални цели следва да се спазват през следващата година.

Въпреки че всичко това звучи доста негативно, има причини за оптимизъм. Малко вероятно е Пактът за стабилност и растеж да бъде приложен изцяло механично през 2023 г. Възможно е също така да бъдат направени някои съществени промени в начина му на действие. Вече има консенсус например, че „правилото за дълга“, което предвижда, че страните членки трябва да намаляват разликата между нивото на дълга и прага от Маастрихт с 5 процента годишно, е неприложимо, като се има предвид увеличението на дълговата тежест заради пандемията.

Тъй като в договора е посочено само, че 60 процента трябва да бъдат постигнати при „задоволителна скорост“, могат да се договорят важни подобрения дори без промяна на договора. Коалиция от столици на ЕС също ще се опита да гарантира, че страните членки ще могат да поддържат високи нива на публични инвестиции, въпреки че са принудени да контролират ежедневните разходи.

А те ще бъдат принудени. Повечето служители на ЕС признават, че борбата за затягане на фискалната политика през 2023 г. е решена - истинският политически въпрос сега е с колко ще се затегне.