ЕС скоро ще се върне към икономиите, въпросът е колко ще са строги

Напредъкът на ваксинациите и борбата с пандемията донасят известен оптимизъм сред служителите на Европейския съюз (ЕС).  Докато правителствата следят отблизо варианта делта на коронавируса, чувството за нормалност се връща в ежедневието на континента. По време на Брюкселския икономически форум председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен триумфално заяви, че „европейската икономика най-накрая се върна в релси“.

С края на кризата в общественото здраве централно място заема друг проблем: кога и с какви темпове да започне премахването на безпрецедентната подкрепа за фискалната и паричната политика, която поддържа европейските икономики на повърхността през последната година и половина, пише онлайн изданието Politico.eu.

Тревогата, особено сред по-несигурните южни икономики, е, че правилата на ЕС ще принудят страните да затегнат фискалните си колани твърде рано и твърде бързо. Това може да задуши зараждащото се възстановяване и да има сериозни политически последици – възраждане на популизма и разширяване на пропастта между държавите членки.

През последните няколко седмици поредица от коментари от т.нар. фискални ястреби вдигат тревога в Брюксел и в цяла Южна Европа. Макар че вече не е в правителството, бившият германски министър на финансите Волфганг Шойбле наскоро написа статия, в която отстоява предимствата на икономиите.

Междувременно Армин Лашет, вероятният наследник на германския канцлер Ангела Меркел, коментира: „Когато тази криза приключи, когато нейните последици върху световната икономика свършат, германската, както и европейската политика, ще трябва да се върне към политиките за стабилност, определени в Маастрихтския договор“.

В Брюксел еврокомисарят Валдис Домбровскис - заместник-председателят на Комисията, отговарящ за еврозоната, иска да възстанови фискалните правила на ЕС възможно най-скоро дори ако това предизвика безпрецедентни икономии и процедури за прекомерен дефицит в блока, според запознати източници.

За момента в ЕС се води дебат за това какво трябва да се случи след 2023 г. Засега фондът за възстановяване за 750 млрд. евро0020 изплаща пари на страните членки и Комисията беше категорична, че фискалната политика трябва да даде приоритет на икономическото възстановяване тази и следващата година.

Комисията обаче също така заяви, че общата клауза, която всъщност спря Пакта за стабилност и растеж (фискалния правилник на ЕС), като предостави на правителствата пространство за разходи, вече няма да се прилага през 2023 г. Тази първоначална препоръка беше въз основа на икономическата прогноза на Брюксел през май. Висши служители на ЕС смятат, че икономическите данни всъщност сочат още по-силно възстановяване, мнение, споделяно от техните колеги във Франкфурт в Европейската централна банка (ЕЦБ).

Очаква се новите прогнози, които ще бъдат публикувани през юли, да покажат още по-силен растеж и инфлация в сравнение с пролетта. Това ще създаде още повече инерция зад желаещите да върнат страните членки обратно в съответствие с правилата за дълга и дефицита – съответно до 60% от БВП и до 3% от БВП, независимо колко нереални или непостижими ще бъдат тези цели.