Политиките трябва да отразяват неспособността на икономистите да предвиждат

Икономистите не проповядват често за добродетелта на собственото съмнение; най-малкото, когато са носители на Нобелова награда или управляващи във Вашингтон. Наскоро обаче Робърт Рубин (бивш министър на финансите на САЩ), Питър Орзаг (бивш ръководител на Службата за управление и бюджет) и Джоузеф Стиглиц (Нобелов лауреат за икономика) направиха точно това, пише Джилиън Тет за Financial Times.

По-конкретно, в дебат, организиран от института Аспен - въз основа на доклад, написан в съавторство по-рано тази година - триото призова икономистите да се въоръжат с „обилно количество смирение“, когато проектират бъдещето.

Те също така призоваха властниците да отговорят на това признание за несигурност, като преработят своите фискални процеси, за да включат идеята за „полуавтономна дискреционна фискална архитектура“, базирана на „автоматични стабилизатори“.

Това се отнася до идеята, че някои фискални програми автоматично да се коригират, когато условията неочаквано се променят - тоест, когато прогнозите на икономистите се объркат. Това се различава от сегашната система във Вашингтон, при която бюджетите се фиксират всяка година, следвайки същите прогнози и безкрайни политически пазарлъци.

„Ако можем автоматично да нагодим бюджета към това, което всъщност се случва в икономиката [в реално време], може да се окажем в по-добра ситуация“, казва Орзаг. Той посочва, че ако се използваха автоматични стабилизатори, например при помощите за безработица, подкрепата би била разширявана или съкращавана в зависимост от реалната динамика на безработицата, а не от политическите сделки.

Може ли тези предложения да се осъществят някога? Не скоро. Понастоящем администрацията на Байдън е въвлечена точно в този тип противоречия, които полуавтономната фискална дискреция би трябвало да реши, а именно дали договореният по-рано пакет от обезщетения за безработица е твърде щедър, предвид текущото възстановяване. А и Белият дом е толкова съсредоточен върху прокарването на инфраструктурния пакет на Байдън, че има оскъден капацитет за обсъждане на други идеи.

Би било жалко обаче да се игнорират тези предложения. Рядко се случва центрист като Рубин да се обедини с прогресист като Стиглиц (както отбелязва Орзаг, това са „полюсите“ на демократическата политика).

И има три причини, поради които би си струвало да се обсъдят повече тези идеи.

Първо, Стиглиц и неговите колеги са напълно прави да призовават за по-голяма публична честност от институциите относно границите на прогнозирането (без значение, че съмнението в себе си не бе нещо, което самият Рубин често показваше на поста си). През последните години някои институции, включително Английската централна банка, се опитаха да осигурят това, като публикуват графики, за да изобразят прогнозите за инфлацията.