Политиките трябва да отразяват неспособността на икономистите да предвиждат

Но това не е универсално. И, както триото посочва, има една област, в която е особено необходима по-голяма уклончивост: лихвените проценти. Днес е широко разпространено допускането, че живеем в свят с постоянно ниски лихвени проценти. И въпреки че според скорошно проучване на FT икономистите очакват две повишения на основната лихва на Федералния резерв до края на 2023 г., се предполага, че всяко затягане ще бъде умерено.

Тази идея обаче трябва да бъде хеджирана. Както изтъква Рубин, „съществува дълбока несигурност около лихвените проценти“. На избирателите трябва да се каже.

Второ, тримата също са прави да казват, че правителствата трябва да се подготвят за свят, в който техните модели се объркват. Те сочат, че Министерството на финансите на САЩ трябва да се предпази от възможността за внезапни скокове на лихвите, като продаде държавни облигации с много по-дълги матуритети. Това е разумно. Те също така твърдят, че ако регулаторите имат автоматични стабилизатори в някои области на фискалната политика, те ще имат по-голяма способност да създават дискреционни политики в други, за да се справят с шокове или дългосрочни проблеми.

Това вероятно е прекалено оптимистично. Но говоренето за несигурност би осветлило и трети момент: необходимостта да се говори за експлодиращите нива на държавния дълг, който сега надхвърля 100% от БВП.

Напоследък това се дебатира оскъдно, тъй като свръхниските лихви намалиха разходите за обслужване на дълга. Но ако лихвите се повишат в бъдеще, тези разходи ще се увеличат и могат да предизвикат пълномащабна криза. Невзривената бомба в рамките на фискалната политика е пред очите ни.

Сега няма и следа от криза; доходността по десетгодишните щатски ДЦК е по-ниска, отколкото преди няколко месеца. Подозирам, че това ще се запази известно време. Но както казва Рубин: „На пазарите условията могат да останат несинхронизирани за дълго време и след това да се променят много внезапно и драстично.“

Това не означава, че правителството трябва да съкращавва дълга чрез намаляване на разходите (както някои републиканци искат). То не изключва и идеята за използване на автоматични фискални стабилизатори в бъдеще. Но това, което е необходимо, е дебат за проактивните, дългосрочни корекции.

Има исторически модели за това. Комисията Грийнспан от 1983 г. създава план за повишаване на възрастта за получаване на социалноосигурителните обезщетения, постепенно в продължение на много години. Понастоящем такъв план влиза в сила без никакви политически битки (или дори без много внимание), защото се прилага бавно по предварително уговорен начин.

С други думи „автоматизмът“ понякога може да работи - когато има интелигентно планиране. Екипът на Байдън трябва да го има предвид; едно от най-похвалните неща, които биха могли да направят днес, е да завещаят сигурност на техните наследници в някои сфери на политиката. Особено в несигурен свят.