Какво може да научи Джо Байдън от наръчника на Ричард Никсън

Но всичко - от инфлационния натиск през търговските разногласия до скорошната популярност на златото, криптовалутите и възходът на суверенни дигитални валути (като цифровия юан, който Китай се надява, че ще стане много по-голяма част от собствената му търговска и финансова система) предполага че отново сме в повратна точка.

Ако настоящата парадигма бъде разрушена бързо и неочаквано, както доларът, така и всички базирани на него активи, могат бързо да се обезценят. Докато администрацията на Байдън обмисля този натиск и как да се справи с него, би било разумно да извлече три урока от наръчника на Никсън.

Първо, популизмът трябва да бъде балансиран с дълбока ангажираност със съюзниците. По отношение на политиката, администрацията на Никсън беше разнородна: неговият министър на финансите Джон Конъли беше разюздан националист, но съветникът му по националната сигурност Хенри Кисинджър беше съвършеният глобалист. Наличието на екип от съперници на масата осигури честен дебат за това как да се балансират вътрешните нужди с реалността на външния пазар.

Правителствената индустриална стратегия също беше от решаващо значение. Кой знаеше, че Питър Питърсън, специален съветник на Никсън, е чудесен икономически плановик? Той се застъпи за по-строга позиция по отношение на международната конкуренция (призовавайки Никсън да „разсее нагласите от типа план Маршал“), но също така и за подход на „поправка у дома“, който включваше публични инвестиции в технологии с висок растеж, преквалификация на работници и икономика, насочена към определени локации - всичките отличителни белези на подхода на Байдън.

Това, което Никсън направи, а Байдън все още не, е да формулира визия за това каква трябва да бъде глобалната икономика. Той отхвърли възгледите на своите непосредствени предшественици Джон Кенеди и Линдън Джонсън, които, както казва Гартън, „действаха така сякаш няма ограничения за ангажиментите на Америка към мира, стабилността и просперитета по целия свят“ или у дома. В алтернативната визия на Никсън Америка вече нямаше да носи останалия свят сама, а щеше да ръководи нова коалиция от съюзници, включително Германия и Япония.

Това, което започна като „строг, едностранен набор от действия“, всъщност завърши с увеличаване на участието на Америка в света чрез по-добра (макар и все още несъвършена) валутна система, поредица от договори за ядрено оръжие и нови международни организации за борба с бедността и засилване на продоволствената сигурност . Но това се случи само защото администрацията успя да отчете както вътрешните, така и международните нужди.

Между големите технологични компании, държавният капитализъм на Китай и върховата финансиализация ситуацията днес несъмнено е по-сложна. Но основното предизвикателство е същото: как Америка може да си помогне, без да изостави света? Планиране на сценарии в стил Кемп Дейвид би било възможно.