Може ли човечеството да адресира предизвикателствата на 21 век?

И все пак, предвид реалните постижения, защо съм толкова критичен? Отговорът е, че човечеството се сблъсква с две глобални предизвикателства: преодоляване на тази пандемия (и бъдещи); и климатичните промени. На техния фон споразуменията за корпоративно данъчно облагане и дори СПТ, макар и добре дошли, просто не са толкова важни. Въпросът е дали можем да си сътрудничим там, където трябва.

По отношение на пандемията задачата е да се ваксинира целият свят и да се премине към повторна ваксинация, ако е необходимо. Това е единственият начин да се овладее Covid-19 и многобройните му варианти. Както отбелязва Георгиева, целта трябва да бъде най-малкото да се обхване 40% от населението във всяка страна до края на 2021 г. и 60% до средата на 2022 г. Тя също отбелязва, че „чрез осигуряване на по-бърз достъп до ваксини за високорисковите популации, тази година могат да бъдат спасени повече от половин милион животи. А връщането към нормалната активност навсякъде може да добави 9 трлн. долара към глобалната икономика до 2025 г. - цената от 50 млрд. долара на този пандемичен план бледнее в сравнение с ползите.“

Така е, но засега това, което бледнее, е действието. Недостигът на финансиране за глобалното партньорство за предоставяне на лечение и ваксини през 2021 г. беше 16,8 млрд. долара в края на юни. Това са 0,1 на сто от публичните ресурси, изразходвани за борба с последиците от Covid-19. Срамно е, че Г-20 не успя да разреши това. Сега изглежда, че децата от страните с високи доходи ще бъдат ваксинирани преди повечето хора от останалия свят. Това е едновременно гаф и престъпление.

Дори срещу такава очевидно глобална заплаха, където разходите са огромни и незабавни, ние изглежда не можем да действаме с решаваща спешност. Неспособността ни да си сътрудничим в такава извънредна ситуация кара човек да се замисли дали ще бъде постигната високоприоритетната нужда от изключително засилен глобален капацитет за разпознаване и реагиране на заплахите за здравето.

Като се има предвид това незачитане на сигнала, е невъзможно да си представим, че ще направим много повече от заиграване с „пожарите” на планетата. Относно климата предизвикателството е по-далечно, необходимите промени в поведението много по-големи, а нужното сътрудничеството - по-трудно. Ще се радвам, ако конференцията за климата, която ще се проведе през ноември в Глазгоу, ме опровергае. Бих бил приятно изненадан. Йелън посочи факта, че САЩ ще предоставят 5,7 млрд. долара годишно финансиране за климата на развиващите се страни до 2024 г. Но в контекста на нуждата и на парите, които се харчат в САЩ, това са незначителни средства.

Независимо дали ни харесва или не - ясно е, че не - ние създадохме глобална цивилизация. Всички ние граничим помежду си и си влияем. Но може да искаме да продължим по нашия племенен път. Всъщност, разглеждайки очертаващите се отношения между САЩ и Китай, очевидно е, че го правим. Но няма да сработи. Живеем в глобализиран свят на обща планета. Способни ли сме да действаме подобаващо? Това е най-големият въпрос на 21 век. Страхувам се, че отговорът е не.