Глобалната данъчна реформа рискува да създаде нов вид данъчни убежища

Една забележителна сделка за отпадане на трансграничните данъчни правила в крайна сметка вероятно няма да премахне стимула за някои от най-големите компании в света да пренасочат печалбите си в чужбина, коментират експерти пред CNBC, описвайки предложената реформа като "шокиращо" несправедлива за страните с ниски доходи.

Това се случва малко след като финансовите министри от Г-20 подкрепиха план, който ще гарантира, че мултинационалните компании плащат справедлив данък, където и да работят. Очаква се пактът, подкрепен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, да въведе минимална глобална ставка на корпоративния данък от 15%.

Целта му е да реформира глобалната данъчна система, за да я направи подходяща за новата цифрова действителност и вероятно ще повлияе на компании като Amazon, Google и Nike. Целта е световните лидери да финализират сделката на срещата на върха през октомври в Рим.

Френският финансов министър Брюно льо Мер определи сделката като „данъчна революция веднъж на един век“, казвайки, че „няма връщане назад“. Американският министър на финансите Джанет Йелън заяви, че подкрепата на най-добрите световни финансови институции показва, че „многостранното сътрудничество може да бъде успешно“.

Досега 132 държави са се присъединили към „Приобщаващата рамка“ на ОИСР, въпреки че няколко държави са изразили сериозни резерви по отношение на условията на сделката.

Алекс Кобъм, главен изпълнителен директор на Мрежата за данъчно правосъдие, определи дискусията и споразумението относно глобалния корпоративен минимален данък на ОИСР като „исторически“, но посочи, че това няма да успее да осигури справедлива и ефективна реформа. 

Той предупреди, че сделката в перспектива ще даде лъвския дял от приходите на най-големите членове на ОИСР в момент, когато страните с по-ниски доходи вече губят дял от данъчните приходи поради злоупотреба с корпоративен данък.

На въпрос какво може да означава предложението на ОИСР за бъдещето на данъчните убежища, Кобъм каза пред CNBC, че „корпоративният данъчен рай е към края си.“

Все още ще има някакъв стимул за промяна, защото ако плащате 25% в държава X, тогава 15% ще е по-малко, но начинът, по който страните събират приходите по това предложение, означава, че бихте могли ефективно да прехвърлите печалбите си в САЩ или Франция, вместо да губите времето си и парите си, като ги прехвърляте в Ирландия или Бермудските острови“, посочва той.

„Така че наистина ще бъде драматична промяна по отношение на бизнес модела на корпоративните данъчни убежища“, казва експертът.

Прехвърлянето на печалба е практика, използвана от някои мултинационални компании, за да плащат по-малко данък, отколкото би трябвало. Корпорациите правят това, като преместват печалбата, която реализират на големи пазари като Великобритания, където произвеждат продукти или продават стоки или услуги, в страни с ниски данъци като Ирландия и Карибите. След това тази печалба се облага с много ниска ставка, в зависимост от корпоративния данък в тази държава или юрисдикция.

Икономистите изчисляват, че страните са ощетени общо с над 427 милиарда долара данъчни приходи всяка година в резултат на избягването на международни корпоративни данъци и частното укриване на данъци.

За да реши този дългогодишен проблем, ОИСР предложи решение от два стълба. Първият стълб е насочен към 100-те най-големи компании в света с годишни приходи в световен мащаб от над 20 милиарда долара. Налогът ще се прилага за компании с марж на печалба от над 10%.

Експерти и икономисти са загрижени, че този стълб ще се прилага само за малка част от печалбите на сравнително малко компании и повечето държави, особено страните с ниски доходи, е малко вероятно да възстановят приходите, които могат да получат от съществуващите данъци върху цифровите услуги.

Едно от условията на първия стълб е, че държавите ще получат достъп до новото разпределение на данъчните права, като премахнат всички съществуващи едностранни данъци върху технологичните компании. Някои страни не са склонни да го направят, тъй като данъците върху цифровите услуги могат да покрият по-голям брой компании от настоящия стълб. Някои държави могат да събират повече приходи от данъци върху цифровите услуги, отколкото от предложението на ОИСР. 

Втората част от предложението на ОИСР, втори стълб, е минималната глобална ставка на корпоративния данък от 15%. Смята се, че тя е с много по-голямо значение от първия стълб и може да събере до 275 милиарда долара допълнителни приходи, ако се приложи в световен мащаб.

Кейт Бартън, заместник-председател по данъчните въпроси в EY, заяви по-рано този месец пред CNBC,  че предложението на ОИСР за глобална минимална корпоративна данъчна ставка бележи „голяма крачка напред“, но все още предстоят много дебати.

"По-интересен е графикът за осъществяването на тези планове", каза Бартън, позовавайки се на целта на ОИСР да финализира условията на споразумението през октомври и да приложи глобална минимална ставка на корпоративния данък през 2023 г.

„Мисля, че много страни ще преразгледат своите данъчни закони и ще приемат това като стандарт“, коментира Бартън на въпрос какво може да означава предложението за бъдещето на данъчните убежища.Според нея все още има различия в данъчните законодателства в отделните държави и това определено „изравнява играта“.

В същото време според Кристиан Халъм, ръководител по данъчната политика в Oxfam, двустепенната рамка на ОИСР за международно данъчно облагане рискува да "изостри съществуващите неравенства" в и без това изключително дискриминираща система.

Той също така предупреди, че сделката в перспектива рискува да нормализира данъчните ставки в страни, приемани преди това за данъчни убежища като Ирландия и Сингапур.

„Все още има някои неща, които не знаем за сделката, но от това, което знаем, сделката до известна степен ще бъде лоша новина за класическите 0% данъчни убежища като Бермудските острови и Каймановите острови и т.н. “, каза Халъм.

„Имаме редица други видове данъчни убежища. Имаме Ирландия, Люксембург и Холандия и това, което виждам като потенциален ефект, обичаме да го наричаме „разместване на данъчния рай.“

„Мисля, че е важно да се разбере минималният данък - той не е 15% корпоративен данък, който ще се прилага навсякъде, а има изключения“, каза Халъм, отбелязвайки, че това вероятно означава, че много компании ще могат да плащат „далеч под и без това твърде ниските 15%.“

В споразумението на ОИСР се позволява на компаниите да плащат по-ниска ставка от 15% в страни, в които имат много служители или материални активи, като например фабрики и машини.

„Това разбира се е покана в съзнанието ни за нови форми на данъчно планиране и ще позволи данъчната конкуренция да продължи далеч под прага от 15%", обясни експертът.