Данъчната сделка на Г-7 е повратна възможност

В продължение на четири десетилетия корпоративните данъчни ставки по света спадаха поради т. нар. „надпревара към дъното“, което позволи на големите мултинационални компании да намалят данъчната си тежест чрез насочване на печалбите към юрисдикции с ниски данъци.

Сделката от този уикенд между министрите на финансите от Г-7 предлага възможност за повратна промяна, за да се обърне този процес - и да се гарантира, че компаниите видимо имат справедлив принос към възстановяването след пандемията. За да успее това, най-големите световни икономики трябва да се включат, което е в техен собствен интерес, пише Financial Times в редакционен коментар.

Споразумението отменя вековна данъчна практика, при която печалбите се облагат само там, където компаниите имат физическо присъствие. Сега всички страни, в които най-големите и най-печеливши бизнеси имат продажби, ще имат данъчни права върху „поне 20 процента от печалбата, надвишаваща 10-процентния марж“. Финансовите министри също се ангажираха с глобален минимален данък от най-малко 15 процента за всяка държава.

Споразумението представлява също така съживяване на многостранното сътрудничество и конструктивното лидерство на САЩ след годините на Тръмп - дори и да отговаря на усилията на администрацията на Байдън да финансира своите разходни планове чрез повишаване на корпоративната данъчна ставка. Американските компании иначе биха могли да предприемат допълнителни стъпки към данъчните убежища. Ако бъде приложено, споразумението премахва заплахата от американски мита срещу европейските държави, планиращи едностранни данъци върху технологичните гиганти от САЩ. 

Всеки компромис има несъвършенства и разочарования. Трансграничното преразпределение на печалбата за данъчни цели ще бъде ограничено до 100-те най-големи глобални компании и тези, които реализират „суперпечалби". Но дори този ограничен списък ще обхване много от американските технологични гиганти, таргетирани от европейците. 10-процентовият марж ще изисква сложни правила, за да бъде определен и съгласуван. Едната пета данък върху печалбата над това ниво, обект на международно данъчно облагане, е относително малка, макар че ще бъде подобрение спрямо ситуацията днес.

И това, което е от решаващо значение, е принципната промяна, за да се позволи данъчно облагане в страните, където компаниите имат продажби, а не само там, където са базирани. В бъдеще на тази основа може потенциално да се надгради.

15-процентният глобален минимален данък е доста под този от 21 процента, предложен от администрацията на Байдън през април; според някои е твърде нисък. Но формулировката „поне“ позволява на страните да приемат по-високи ставки.

От жизненоважно значение е и споразумението за прилагането му „държава по държава“. Това означава, че компаниите не могат да плащат средна минимална ставка, като насочват някои печалби към страни с по-висок данък, а други - към режими с нулев или нисък данък. Вместо това, ако даден бизнес плаща по-малко от минимума в която и да е отделна държава, страната, в която се намира централата му, може да компенсира разликата, за да достигне той глобалния минимален праг.

Ако достатъчно големи икономики се съгласят да направят същото, няма да има стимул за компаниите да насочват бизнеса си към места с ниски данъци. Данъчните убежища няма да имат ефективно право на вето и бизнес моделът с нулев данък ще рухне. Споразумение на ниво Г-20 може да е достатъчно, за да се постигне това, но клаузата „държава по държава“ ще трябва да остане в сделката.

Тези правила е логично да бъдат възприети от големите икономики, включително двете най-големи. Китай може да се сепне от това, че собствените му мултинационални компании ще трябва да плащат някакъв данък другаде. Но в негов интерес е да получава приходи от, да речем, Apple, и да има стабилна глобална данъчна система.

За САЩ пък отказът от някои данъчни приходи от американските корпорации в чужбина може да отвори пътя за събиране на много повече от тях у дома. Никой не печели от данъчна система в стил "Дивия Запад", където всеки се опитва да спечели за сметка на друг. Шансът за реформа на тази система не трябва да се губи.