WSJ: Данъчната сделка на Г-7 е в полза на правителствата, а не на икономиката

Финансовите министри на най-големите световни икономики този уикенд се приближиха с една крачка по-близо - според тях - към нови правила за облагане на големите компании. Игнорирайте окуражаванията относно приходите и „справедливостта“. Тази сделка е лоша новина за икономиките, които се възстановяват от пандемията, и особено за САЩ, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

Едната е във връзка с прилагането на нов метод за облагане на глобалните технологични гиганти въз основа на това къде компаниите печелят приходите си, а не къде е седалището им. Друга е глобалният минимален корпоративен данък със ставка от „най-малко 15%“. Третата е, че САЩ ще участват, след като президентът Байдън и Йелън са първите американски лидери, които вярват, че това може да е в интерес на Америка.

Проблемите изобилстват, като се започне със заслугите. Официални представители и прогресивни активисти казват, че спират глобалната „надпревара към дъното“ по отношение на корпоративните данъци. Радваме се, че те най-накрая признават, че данъчните ставки имат значение за решенията относно инвестициите и създаването на работни места, тъй като левицата отрича това от десетилетия. Истинските действия обаче бяха относно конкуренцията в областта на данъчната политика, която е от съществено значение за икономическия растеж, иновациите и създаването на работни места от 80-те години на миналия век.

Планът на ОИСР ще задуши тази конкуренция. Това е така, тъй като, докато споразумението в Г-7 се фокусира върху основната ставка за новия минимален данък, планът на ОИСР идва с голямо количество хармонизиран ситен шрифт по въпроси като кредити или облекчения за капиталови инвестиции и научноизследователска и развойна дейност.

Потискането на данъчната конкуренция е основната причина администрацията на Байдън да скъса с дългогодишната двупартийна традиция на Вашингтон да се противопоставя на глобален минимален данък. Байдън се надява да финансира фискалната си експанзия чрез доене на повече приходи от американските компании, като смята, че неговите увеличения на данъците ще подкопаят американската конкурентоспособност, освен ако другите правителства не направят същото.

Тази стратегия вече се проваля, тъй като Йелън можа да осигури споразумение само до минимална  ставка от 15%, а не до 21%, каквато тя първоначално опитваше да постигне и която би била по-близо до предложението на администрацията за корпоративен данък в САЩ от 28%. Правителствата с големи разходи могат да се спазарят за по-висок минимален данък с течение на времето, но това може да отнеме още една или две глобални кризи, преди да достигне желаното от Байдън ниво. Американските компании ще бъдат в доста неблагоприятно положение докато... другите правителства не се съгласят да спънат собствените си фирми.