Западът трябва да излезе с реална алтернатива на „Един пояс, един път”

Има основателна причина да бъдем скептични по отношение на плана на американския президент Джо Байдън за алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“, инфраструктурният рог на изобилието, който Пекин използва, за да разшири глобалното си влияние. Разбира се, Г-7 се ангажира с идеята през юни, наричайки я „Изграждане на по-добър свят“ (B3W – Build Back Better World). Но това не е повече от начало. Успехът ще изисква целенасочена програма, която очертава какво да се изгради, как да се финансира и как да се убедят нуждаещите се страни да се включат, пише Майкъл Шуман за Bloomberg.  

За съжаление подобни детайли липсват. Фискално непрегнати от разходите за Covid-19, развитите икономики едва могат да си позволят необходимата инфраструктура у дома, да не говорим за харчене за пътища, мостове и телекомуникационни мрежи в далечните краища на земята. Дори китайците намаляват кредитирането за развиващите се страни през последните години, което вероятно е резултат от натиска за намаляване на задлъжнялостта у дома и твърде многото проблемни заеми в чужбина. Изкушаващо е Западът да се надява, че „Един пояс, един път” се изчерпва от само себе си.

Но залагането Китай да се провали не е стратегия. Западните сили трябва да осъзнаят, че навлизат в продължителен период на конкуренция с Китай и това изисква подновен ангажимент за глобални действия. B3W може да бъде важна част от съживения дневен ред. Това не само е интелигентен начин за борба с нарастващата китайска мощ - без пряка конфронтация - но също така може да помогне на скърцащата глобална икономическа система, водена от САЩ, да докаже на света, че може да осигури просперитет далеч в бъдеще.

Китай остави вратата широко отворена за възраждане на Запада. Лошо планираната инициатива "Един пояс, един път" не е възвишеният модел на устойчивото развитие, който Пекин твърди, че е, а прахосническа идея за китайския бизнес. В някои случаи бедните страни плащаха цената. Програмата страда от твърде много лошо замислени проекти - от железопътна линия в Етиопия до магистрала в Черна гора - които оставят правителствата неспособни да изплатят своите китайски заеми. Изследователската група Rhodium пресмята, че около една четвърт от парите, отпуснати от Китай в чужбина, е трябвало да бъдат предоговаряни.

Това дава възможност на Байдън и неговите приятели да популяризират B3W като източник на финансово стабилна, висококачествена и добре организирана инфраструктура. Те могат да се възползват от дългогодишния опит, който техните институции и програми за развитие, като Световната банка, имат в разглеждането, планирането и финансирането на инфраструктура. Богатите страни донори също така разработиха разумни насоки за отпускане на заеми на правителства от държави с ниски доходи (макар и след много болезнени опити и грешки), за да им помогнат да не трупат неустойчив дълг. Това не означава, че западните институции са безпогрешни; напротив. Но те поне са се поучили от предишен, често бурен опит с дългови кризи и други противоречия.

Разбира се, по-добре проектираният проект идва с по-строги условия и контрол и това често се разглежда като недостатък в сравнение с усилията, подкрепяни от Китай, които, макар и не точно „без условия“, както масово се възприема, не адресират трудовите права, дълговата динамика и други наложителни въпроси. Но по-строгите методи на Запада всъщност могат да улеснят лансирането на програмите. Неотдавна публикувано проучване сред близо 7000 водещи фигури в развиващия се свят от изследователската лаборатория AidData разкри, че респондентите предпочитат програми с по-голяма прозрачност по отношение на финансирането, по-силна защита на околната среда и труда, и по-строги мерки за борба с корупцията. За да бъде привлекателна за такива настроения, B3W трябва да бъде популяризирана сред широки обществени слоеве в държавите заемателки - НПО, законодателите и данъкоплатците като цяло - за да спечели подкрепа и да увеличи политическия натиск върху правителствата да вземат по-добри решения.