Западът трябва да излезе с реална алтернатива на „Един пояс, един път”

Това предполага, че успехът на B3W ще зависи колкото от парите, толкова и от маркетинга. Факт е, че западният свят далеч не е стиснат. Според данни, събрани от Global Development Policy Center, двете основни държавни банки в Китай са предоставили финансиране на чуждестранни правителства и държавни структури в размер на 462 млрд. долара между 2008 и 2019 г. Наистина огромна сума, но все пак с 5 милиарда долара по-малко от заемите на Световната банка за същия период от време.

Повече ресурси биха били полезни. Белият дом възнамерява да мобилизира частния капитал, за да минимизира тежестта на B3W върху обтегнатите фискални бюджети - добра идея. Но съществуващите разходи за развитие също могат да бъдат преориентирани към повече физическа инфраструктура. Анализ на Съвета по външни отношения разумно отбелязва, че западните сили не е нужно да съответстват на китайската щедрост, а трябва да се насочват към ресурси, където имат предимство, като например технологиите.

Байдън може също да направи програмата по-привлекателна, като я направи по-приобщаваща. Въпреки че ръководителите на проекти в Китай споделят баницата с местни, „Един пояс, един път” не отговаря на претенциите на Пекин за международно сътрудничество. Китайските компании преобладават, избутвайки други фирми. B3W може да се разграничи, като бъде възможно най-отворена за компании и работници, международни и местни. Това би спомогнало за изграждането на подкрепа в страните заемателки и вероятно ще вкара по-голяма експертиза и топ технологии в проектите.

Подобно приобщаване е ключово в тази надпревара между суперсили. Пекин използва „Един пояс, един път” като инструмент за обвързване на развиващите се страни със своята икономика чрез преориентиране на търговията към Китай и утвърждаване на собствените си технологии на външните пазари. Китай също се надява, че с парите може да се купи политическо влияние - и има някои индикации, че това става. В неотдавнашно интервю министър-председателят на Пакистан Имран Хан, основна страна бенефициент на китайската инициатива, призна, че мълчи относно отношението към уйгурите в провинция Синдзян, отчасти защото Китай е важен икономически партньор.

B3W може да затвърди икономическите връзки между развитите демокрации и развиващия се свят, и да запази тези пазари отворени за западния бизнес. Но най-вече тя би била доказателство, че САЩ и техните съюзници могат да продължат да лидират по положителни начини. Вместо просто да критикува Китай и неговите инициативи - „Един пояс, един път“ е иронизирана като „дългов капан“ - Вашингтон е по-привлекателен, когато предлага реални алтернативи, отразяващи неговите идеали. Глобалното състезание с Китай е за повече от това кой може да изгради пристанища или електрически мрежи. Става въпрос за това кой може да предложи това, от което се нуждае светът - система, базирана на договорени международни норми и свободно предприемачество, или такава, пропита от държавния капитализъм и нелибералните практики. Позволяването на „Един пояс, един път” да остане без конкуренция предполага, че ръководената от САЩ глобална икономика вече не може да осигури просперитет и напредък. А това наистина е мост към никъде.