Норвегия и ЕС влизат във все по-ожесточена война за риболова

Свалбард, арктически архипелаг, който е дом на повече полярни мечки, отколкото хора, е напът да се превърне в сцена на студена война между Норвегия и Европейския съюз (ЕС).

През следващите седмици риболовните кораби на ЕС, които навлизат във водите около Свалбард, рискуват да бъдат задържани, а собствениците им – съдени, защото Норвегия казва, че квотите за риболов там са изчерпани, пише онлайн изданието Politico.eu.

Дебатът относно разрешения улов е възпалително наследство от начина, по който ЕС преразпределя риболовните квоти около континента след Brexit. Норвежците твърдят, че Брюксел незаконно си е присъдил по-голям трал от риба на Шпицберген, отколкото е имал право.

„Няма основание в международното право Европейският съюз да определя квоти в норвежките води“, казва Одун Халворсен, държавен секретар на норвежкия министър на външните работи, пред медията.

В дипломатическа кореспонденция Брюксел и Осло се обвиняват взаимно в нарушаване на международното право в опит да определят новия улов на треска.

Политически влиятелната риболовна индустрия е в центъра на спора, но геополитиката дебне на заден план.

Норвегия е подозрителна, че ЕС се опитва да създаде правни прецеденти за упражняване на своите интереси във все по-стратегическия район на Арктика, където глобалното затопляне отваря повече възможности по отношение на морските пътища и развитието на природните ресурси.

В дипломатическа кореспонденция, видяна от Politico, „Норвегия отбеляза интереса, който ЕС проявява все повече към Арктика“, и предупреждава, че правните битки може да имат „последици за външната политика и политиката на сигурност“.

Brexit е виновен

Сделката за оттеглянето на Великобритания от ЕС предизвика конфликта с Норвегия. ЕС и Обединеното кралство се договориха да разделят помежду си съществуващите квоти за риболов, които определят колко риба от всеки вид може да бъде уловена. Като част от сделката след Brexit Брюксел отпусна 24 645 тона за кораби на ЕС, които ловят край Свалбард.

Тези числа веднага бяха оспорени от Норвегия. Осло настоява, че има изключителното право да регулира риболова в района и намали улова на ЕС около Шпицберген до почти 18 000 тона. „Контролът на ресурсите в нашите национални води е въпрос от основен национален интерес, както и за ЕС и неговите държави членки във водите на ЕС“, казва Халворсен.

Брюксел оспорва норвежката квота, като се позовава на Договора от Свалбард. Този договор, подписан в Париж през 1920 г., налага ограничения върху суверенитета на Норвегия над архипелага. В дипломатическото си съобщение ЕС твърди, че Норвегия е дискриминирала Брюксел в полза на норвежки и руски кораби.

Еврокомисарят по рибарството Вирджиниус Синкевичюс уверява индустрията в писмо от април, видяно от медията, че „ще подкрепи законните права на европейската риболовна индустрия“ и че Комисията „анализира подходящи мерки за противодействие на дискриминационните мерки от страна на Норвегия“. Осло обаче се придържа към мерките, които въведе.

След като се срещна със Сингевичюс през февруари, норвежкият министър на рибарството Од Емил Ингебригцен определи квотите на ЕС като „напълно неприемливо поведение“ и заяви, че всеки риболов извън разпределените квоти от Норвегия „ще бъде незаконен риболов и ще бъде санкциониран от бреговата охрана по обичайния начин“.

Докато ЕС обвинява Норвегия за нарушаване на международното право, Осло казва, че съобщението на ЕС „съдържа елементи, които могат да бъдат прочетени или интерпретирани като подкрепящи възгледи, които биха подкопали правната сигурност и предвидимостта, застрашават ефективния контрол на околната среда и отговорното управление на ресурсите и в логичното си заключение биха могли да доведат до потенциални последици за външната политика и политиката за сигурност“.