След Афганистан Байдън не трябва да изоставя и Ирак

Афганистанците изпаднаха в страх и несигурност след изтеглянето на американската армия от страната им. На този фон иракчаните започват да се чудят дали няма да дойде и техния ред.

Администрацията на Байдън, удвоявайки и утроявайки защитата на президента заради оттеглянето от Афганистан, използва сегашната фраза на Вашингтон „вечни войни“, както и се позовава на стари фрази за „националния интерес“. Преследването на второто, според теорията, изисква прекратяване на първото, пише Bloomberg.

Ирак, където от 18 години има американско военно присъствие, може да изглежда като поредната „вечна война“, но удължаването на това присъствие е необходимо условие за изпълнението на редица взаимосвързани американски цели, включително запазване на крехкия мир в страната, защита на близкоизточните съюзници, предотвратяване възраждането на „Ислямска държава“ и задържане злокачественото влияние на Иран.

Всичко това явно е в американския национален интерес.

Дали обаче Байдън вижда това? Остава само надеждата.

Президентът има история с безразсъдни идеи за Близкия изток като сенатор. Той подкрепи предложението за "меко разделяне" на Ирак по етническа и религиозна линия, като не се замисли дали иракчаните искат да бъдат разделени по този начин. За щастие, той се въздържа от такива идеи, откакто влезе в Белия дом.

За разлика от случая с Афганистан, където президентът отхвърли аргументите на Пентагона за запазване на военно присъствие, той сякаш е убеден, че Ирак е различен случай. Вместо да изтегли всички американските войски, той реши, че тяхната мисия ще се задълбочи и не само ще се бори с враговете на Вашингтон в региона, но и ще подпомогне иракчаните в тяхната битка за страната им.

Това позволява както на Байдън, така и на иракския премиер Мустафа ал-Кадими да успокои вътрешните избирателни райони, които искат пълно излизане на САЩ от страната.

Президентът на САЩ може да се преструва, че дори и да не е върнал войските „у дома“, ги е извел от фронтовата линия. Кадими, навечерието на общите избори, може да успокои подкрепяните от Иран милиции и политически партии, които искат американците да си отидат.

Продължаващото военно присъствие на САЩ не само ще подобри уменията на иракските служби за сигурност. То ще укрепи морала на войниците, които подобно на своите афганистански колеги от години носят голяма част от тежестта - и плащат голяма част от човешките разходи, за борба с терористичните групи в своята страна. Дори Байдън не може да обвини иракчаните, както срамно направи с афганистанците, че не желаят „да се борят за себе си“.