На Европа все още ѝ липсва обединяваща визия

По исторически и географски причини стратегическите приоритети на страните от ЕС често остават много различни. Опитът от Втората световна война и Студената война сочи, че страните от Централна Европа като цяло все още вярват, че единствената гаранция за сигурност, която в крайна сметка има значение, идва от Вашингтон. (Както веднъж ми каза чешки политик: „Едно нещо научихме от 1938 г. - без повече гаранции за сигурност от Франция.“)

Самата Франция внася различни проблеми. Това е единствената държава от ЕС, която има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН и собствено ядрено оръжие. Основните германски политически партии подкрепят създаването на единно място за ЕС в ООН. Но наскоро Франция излезе с леден отказ за такава възможност.

Може да изглежда така, сякаш Париж третира другите страни от ЕС като един вид чуждестранен легион, който да бъде призован, когато Франция се нуждае от допълнителни сили, за да подкрепи своите международни цели. Европейските дипломати понякога се оплакват, че единствената държава от ЕС, с която Франция се отнася като с равна, е Германия. И дори германците са известни с това, че се гневят на начина, по който Макрон ги замеря с нови идеи. (Изказването му, че НАТО е в „мозъчна смърт“ се прие особено зле в Берлин).

От своя страна французите често са раздразнени от силния нюанс на пацифизъм в стратегическата култура на Германия. Въпреки одобрението на думи от Германия за „армия на ЕС“ малцина в страната изглежда са помислили какво би се случило, ако ЕС се раздели по въпроса кога да разгърне тази армия. Възможно ли е германски сили да бъдат изпратени в битка, дори ако германското правителство се противопостави? Изглежда, че ЕС все още е на едно поколение или повече от това да позволи гласуването с мнозинство по такива екзистенциални въпроси.

Улрике Франке от Европейския съвет по външни отношения твърди, че привързаността на Германия към идеята за европейска армия до голяма степен отразява продължаващия дискомфорт на страната с националната военна мощ - и неясното усещане, че ЕС се застъпва за мира.

Структурните, финансовите и политическите пречки пред европейската „стратегическа автономия“ остават страховити. Но въпреки цялото си взаимно раздразнение, германците и французите все още имат дълбок ангажимент да работят заедно. В рамките на ЕС една съвместна позиция, постигната между Париж и Берлин, си остава много мощна комбинация.

Ерата след Меркел в Германия ще отвори нови перспективи. Франция ще бъде нащрек за нови възможности за стратегическа автономия. Но само дълбока криза - като например завръщането на Тръмп в Белия дом - може най-накрая да подтикне Европа към действие.