Байдън може да оправи кашата, която Тръмп забърка в Северна Африка

Алжир обвинява МАК за няколко сериозни атаки, вкл. горските пожари, отнели над 90 живота в северните хълмове това лято, както и за убийството на активист.

Позицията на Рабат по отношение на кабилския народ е едно от „недружелюбните, враждебни и гнусни действия“, който алжирският министър на външните работи Рамтан Ламамра изброи миналия месец като причини за решението на правителството на страната да прекъсне дипломатическите връзки с Мароко. Той цитира и отношенията на Мароко с Израел.

Ако има някакво съмнение, че Западна Сахара е в основата на техния спор, то това беше потвърдено и на Общото събрание на ООН. Там мароканският и алжирски външен министър повториха позициите си за региона и споменаха бегло за другите си разногласия.

Задълбочаващата се враждебност между двете страни предвещава лошо бъдеще за Северна Африка и за американските и европейските интереси в района.

Ескалацията на алжирско-мароканския конфликт не може да е по-неблагоприятен. Южното средиземноморско крайбрежие вече се раздира от достатъчно кризи. Демокрацията отстъпва в Тунис и тепърва ще се утвърждава в Тунис. На юг от Сахара имаше серия от преврати, където джихадистки групировки продължават да се противопоставят на многонационалните антитерористични усилия.

Въпреки че едва ли са перфектни демокрации, Алжир и Мароко имат относително предвидими правителства и техните военни и разузнавателни общности играят важна роля за контролиране на терористичните групи.

Алжир е важен източник на природен газ за Южна Европа и част от него се транспортира през Мароко по тръбопровода Магреб-Европа. Европейците разчитат също на Рабат и Алжир да спират потока от бежанци през Средиземноморието.

Могат ли двете страни да възстановят предишните си поносими отношения? Ако погледнем историята преди завземането на Западна Сахара от Мароко в средата на 70-те години на ХХ век, след като Испания се оттегли от региона, може да се предположи, че двете страни ще останат блокирани в конфликт за господство в Северна Африка през следващите десетилетия.

Дори да не могат да бъдат приятелски настроени, Алжир и Рабат се оказаха способни да поддържат дипломатически отношения, желателно състояние на нещата за всички.

Връщането им в това състояние ще изисква отмяна на безразсъдното решение на Тръмп от декември миналата година. Байдън трябва също да възстанови американската подкрепа за решение, ръководено от ООН, за Западна Сахара. Това несъмнено ще разстрои мароканците, но има малък риск Рабат, след като вече е видял потенциалните ползи от нормализираните отношения с Израел, да си промени мнението.

В същото време Вашингтон ще трябва да се облегне на Алжир, за да позволи процеса на ООН да протече и да спре въоръжаването и финансирането на сахарските сепаратисти.

Това няма да е лесно и САЩ ще трябва да получат подкрепа от европейските страни, които са големи търговски партньори с Мароко и Алжир. Европейците, след като отново потвърдиха подкрепата си за процеса на ООН, едва ли ще откажат да помогнат.

Байдън може да се оплаче, че е наследил „множество“ проблеми от своя предшественик. Като ги оставя нерешени, както се вижда от кризата в Северна Африка, нещата ще се влошават.