Агонията на МВФ не започва с Кристалина Георгиева

Кризата в Международния валутен фонд (МВФ) се простира далеч отвъд това дали управляващият директор Кристалина Георгиева ще запази поста си, или не. МВФ все повече заприличва на реликва от старо време, успявайки да бъде както напълно безобидна, така и все още важна институция. Неговите основни приоритети трябва да са ясна мисия, определяне как точно да се използват значителните му ресурси и осъзнаването на все по-маргинализираната му роля. Кредиторът също така би могъл да наложи и някои ограничения, пише Даниел Мос за Bloomberg.

Създаден през 1944 г., за да подпомогне възстановяването на световната икономика след Втората световна война, МВФ вече не знае за какво се бори.  Ключови аспекти от неговата роля са иззети от влиятелните централни банки, главно от Федералния резерв. В същото време последните му шефове са раздирани от противоречия. А архаичният процес по избор на ръководител – европеец винаги е начело на МВФ, а американец - на Световната банка – става все по-трудно да бъде защитаван всеки път, когато един от постовете се освободи.

Сега Георгиева се бори за оцеляването си на ръководния пост. Миналата седмица изпълнителният съвет на МВФ прекара в получаване на заключенията от разследването на адвокатската кантора WilmerHale, поръчано от Световната банка. Според тях, докато е работила за институцията, Георгиева е оказвала натиск върху персонала за коригиране на данни за Китай в касацията Doing Business. Според нейния адвокат обаче заключенията и разследването имат „фундаментални процедурни и съществени грешки“. Този въпрос по всяка вероятност ще е водещият по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка тази седмица, които традиционно са посветени на прогнози и коментари за състоянието на световните и национални икономики.

Независимо от това дали Георгиева ще оцелее, или не, който и да е било ръководител на фонда ще трябва да е наясно какво трябва да прави и какви да са целите на МВФ. Световната икономика претърпя достатъчно сътресения през последните десетилетия. Иронично, това бе съпроводено от намаляване на влиянието на фонда. Най-силно влиянието може би бе през финансовата криза в края на 90-те години в Азия, когато кредиторът отпусна спасителни програми на Южна Корея, Индонезия и Тайланд. Горе-долу по същото време извънредни кредити бяха дадени в подкрепа и на Русия и Бразилия.

Страните някога знаеха какво точно представлява МВФ. Моделът беше следният: пристига, спасява, препоръчва мерки за икономии, бюджетни съкращения, по-високи лихви и, понякога, приватизация и реорганизация на банковата система. Условността бе от съществено значение. Ако не се постига напредък, ще бъдете отрязани от средствата. Въплътеният образ на този модел бе тогавашният шеф на фонда Мишел Камдесю, застанал със скръстени ръце над индонезийския президент Сухарто, който подписва силно непопулярно споразумение за заем с фонда през 1998 г.

Оттогава МВФ поомекна, научавайки се да обича и фискалните стимули, и по-свободната парична политика. Сами по себе си това са морално оправдани корекции. Но те също така създават впечатлението, че всичко е позволено. Слушайки ръководството днес, е трудно да си представим, че тази организация някога бе толкова внушаваща страх, колкото бе и необходима.

Намиращият се някога в центъра на световната финансова система МВФ рискува да бъде изтласкан встрани от централните банки, чийто обхват става все по-широк, въпреки че мандатът им е обвързан с местната инфлация и заетост. Когато пазарите затегнаха коланите заради недостиг на долари в началото на пандемията, не МВФ успокои инвеститорите. Беше Фед чрез разширено прилагане на доларови суапови линии, които драстично увеличиха снабдяването с американска валута за чуждестранните централни банки. Светът се намираше на прага на криза на финансирането. Бездействието би било пагубно.

И ролята на МВФ бе сведена до насърчаване на играчите, останал на скамейките. „Фед се превърна в Левиатан без аналог в международната икономическа система“, коментират Даниел Д. Брадлоу от Университета в Претория и Стивън Ким Парк от Университета в Кънектикът в свой труд от миналата година. „Все по-очевидно става, че международният паричен ред сега се върти около САЩ, долара и Фед“, посочват още те.

Борейки се със загубата на влияние, ръководството на МВФ бе раздирано от скандали много преди проблемите на Георгиева. Последните управляващи директори не се радваха на безупречна слава, макар и причините за това да не бяха непременно по време на управлението им.

Кристин Лагард, която предшества Георгиева и сега ръководи Европейската централна банка, бе осъдена от френски съд за небрежност във връзка с изплатени 285 млн. евро на бизнесмена Бернар Тапие, докато тя е министър на финансите на Франция (тя не обжалва решението и бордът на МВФ подкрепи продължаването на мандата ѝ).

Нейният предшественик Доминик Строс-Кан напусна, след като беше обвинен в опит за изнасилване на служителка в хотел. По-късно Строс-Кан и прислужницата постигнаха споразумение. Бившият икономически министър на Испания Родриго де Рато, който бе преди Строс-Кан, пък бе арестуван за измама, свързана с ролята му на банков шеф след оттеглянето от фонда.

МВФ и нейните акционери просто ще трябва да намерят път към по-добро. Една институция може да поеме само едно определено количество кризи, преди доверието в нея да бъде безвъзвратно загубено.  

Жалко е, че опитът да навигира между САЩ и Китай се превърна в такава драма за Георгиева. WilmerHale я описват като опитваща се да даде своя принос за мултилатерализма. Може би това е прекалено трудно или бретън-удските институции просто не са правилното място. Трудно е да откриете международна институция, камо ли и кътче по света, незасегнато от конкуренцията между двете държави. Няколкото пресечки в центъра на Вашингтон, където се намират централите на фонда и банката, със сигурност също не са пощадени.