Байдън води война за демокрация на два фронта

"Ние Рим ли сме?" - kнигата на Кълън Мърфи с това заглавие бе публикувана в САЩ през 2007 г., улавяйки опасението, че Америка е империя в упадък. Днес модният въпрос във Вашингтон е „Ние Ваймар ли сме?“. Дали Америка, подобно на Германия през 20-те години, не е умираща демокрация, се пита Гидиън Ракмън на страниците на Financial Times.

Тези страхове близнаци - Рим и Ваймар - са свързани. Вътрешните и външните слабости се подхранват взаимно. Конвенционалните разкази за падането на Рим подчертават както варварите по границите на империята, така и загниването в центъра.

Джо Байдън със сигурност вярва, че води война за демокрация на два фронта. У дома президентът на САЩ е изправен пред заплахата от републиканска партия, която все още е в плен на Доналд Тръмп - първият президент в историята на САЩ, отказал да приеме изборно поражение. В чужбина Байдън е изправен пред предизвикателството на надигащия се Китай, което той разглежда като част от по-голяма борба между демокрацията и автокрацията, която ще определи 21-ви век.

На теория тези две битки се допълват. Една стабилна и уверена Америка е в по-добра позиция да „направи света безопасен за демокрацията“, както казваше Удроу Уилсън (бивш президент – бел. прев.). От друга стрна един свят, в който авторитаризмът е във възход, може да отрови вътрешнополитическата атмосфера в САЩ – вижте настоящото прехласване на американската десница по унгарския премиер Виктор Орбан.

На практика обаче двете битки за демокрация създават противостоящ си натиск. Вътрешното положение на Байдън означава, че той води глобалната битка за демокрация с една ръка, вързана зад гърба. Екипът на Байдън знае, че няма смисъл да се спечели битката в Тайпе или Кабул, ако бъде загубена тази във Вашингтон. Така че борбата за демокрация у дома трябва да е на първо място.

Байдън обеща „външна политика за средната класа“, което означава, че всяко негово решение, външно или вътрешно, ще бъде фокусирано върху този тип избиратели. Това далеч надхвърля нормалното желание на политическата партия да остане на власт. Демократите се опасяват, че второ президентство на Тръмп ще бъде открито авторитарно и че дори само близък изборен резултат ще даде възможност на републиканците да се опитат да отменят вота. Това от своя страна може да раздели страната на воюващи „червени“ и „сини“ (републикански и демократически – бел. прев.) анклави.

Спешността на битката за демокрация у дома означава, че администрацията на Байдън е възпрепятствана да предприеме онези ходове, които иначе биха били очевидни в битката за демокрация в чужбина.

Най-очевидният пример за това ограничение е нежеланието на Белия дом да сключва нови външнотърговски сделки - в знак за споделяне на протекционистките настроения, които Тръмп изразяваше. Парализата на Америка относно търговията дава голямо предимство на Китай. Външнополитическият екип на Байдън знае, че китайското влияние не може да бъде обуздавано само чрез самолетоносачи. Те се опасяват, че без азиатска икономическа стратегия САЩ в крайна сметка ще загубят съперничеството с Пекин.